Възможната антиутопия на 30-те години на XXI век – в дните, в които в една друга страна абортите са забранени въпреки обществената реакция, а в нашата разбираме, че публичните средства се използват без граждански контрол, дните, в които пътуванията все повече се ограничават, а глобализацията изглежда все по-невъзможна. Трябва ли да се страхуваме от възможното близко бъдеще? Един доклад на "Прозрачност без граници" сочи, че коронавирусът се използва, за да се пречи на гражданския контрол. В същото време публичните средства се изразходват непрозрачно, неефективно, с формално изпълнение на закона – заобикаляне или нарушение на правилата за обществените поръчки, неглижиране на социалните системи, като здравеопазване и образование.
Темата коментират в "Нашият ден" философът Станимир Панайотов и познавачът на информационната реалност, преподавателят по научна фантастика в СУ, Александър Попов:
Станимир Панайотов: "Всеки проект за утопия е нещо невъобразимо. Литературното въображение е чудесно, но то трябва да бъде пресечено с нещо, което искаме. Струва ми се, че живеем в сравнително антиутопично време – времето на утопиите в момента не тече. Антиутопията е нещо сравнително потискащо. И ако днес се усещаме потиснати, това е индикатор за нещо антиутопично в сегашността.
Ситуацията, в която се намираме ние и нашето въображение за настоящето и бъдещето, е до голяма степен написана от финансовия капитал, който владее глобално. След 2007-2008 година, когато се спука финансовият балон в САЩ и в целия свят, започнаха нещата да изглеждат по-апокалиптично. Що се отнася до пандемията и как тя се управлява, това, което предстои – имунните ни системи ще се превърнат в субект, т.е. ние, като личности, ще престанем да съществуваме като нещо важно, като лигитимни хора и личности със съдби, доколкото имунната ни система ще се превърне в някакъв вид паспорт. Това няма толкова общо с теорията на конспирацията, а с това, което в хуманитаристиката се нарича биополитика. Пандемията ускори една тенденция, която присъства в научната фантастика още от филма "Гатака".
Ние, българите, имаме странната привилегия да сме психически подготвени за някои от случващите се неща – лошо управление, хаотичен мениджмънт на здравната система... Това, което може да ни изкара, е този закодиран славянски песимизъм. Утопиите и антиутопиите предстоят."
Александър Попов: Ние трябва да продължим да бъдем човеци. В този смисъл ние вече сме постчовеци – променяме се технологично, културно и т.н. В момента антиутопията и дистопията, в която живеем, е климатичната криза. Това е най-големият проблем, който вече оформя нашето настояще. И ние трябва да се справим с този проблем. Антиутопията всъщност е тезата, че утопията е невъзможна – че не можем да изградим един по-добър свят заедно. Дистопията, за разлика от антиутопията, е просто един лош свят. Антиутопията е доста по-целенасочена атака срещу утопията."
В звуковия файл можете да чуете коментарите на Станимир Панайотов и Александър Попов, откъс от есето на Манол Глишев и откъс от пиесата "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес, драматизация – Майя Динева – от Златния фонд на БНР.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg