Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трябва ли да се плашим от близкото бъдеще

Утопиите и антиутопиите предстоят

| обновено на 02.02.21 в 11:05

Възможната антиутопия на 30-те години на XXI век – в дните, в които в една друга страна абортите са забранени въпреки обществената реакция, а в нашата разбираме, че публичните средства се използват без граждански контрол, дните, в които пътуванията все повече се ограничават, а глобализацията изглежда все по-невъзможна. Трябва ли да се страхуваме от възможното близко бъдеще? Един доклад на "Прозрачност без граници" сочи, че коронавирусът се използва, за да се пречи на гражданския контрол. В същото време публичните средства се изразходват непрозрачно, неефективно, с формално изпълнение на закона – заобикаляне или нарушение на правилата за обществените поръчки, неглижиране на социалните системи, като здравеопазване и образование. 

Темата коментират в "Нашият ден" философът Станимир Панайотов и познавачът на информационната реалност, преподавателят по научна фантастика в СУ, Александър Попов:

Станимир Панайотов: "Всеки проект за утопия е нещо невъобразимо. Литературното въображение е чудесно, но то трябва да бъде пресечено с нещо, което искаме. Струва ми се, че живеем в сравнително антиутопично време – времето на утопиите в момента не тече. Антиутопията е нещо сравнително потискащо. И ако днес се усещаме потиснати, това е индикатор за нещо антиутопично в сегашността. 

Ситуацията, в която се намираме ние и нашето въображение за настоящето и бъдещето, е до голяма степен написана от финансовия капитал, който владее глобално. След 2007-2008 година, когато се спука финансовият балон в САЩ и в целия свят, започнаха нещата да изглеждат по-апокалиптично. Що се отнася до пандемията и как тя се управлява, това, което предстои – имунните ни системи ще се превърнат в субект, т.е. ние, като личности, ще престанем да съществуваме като нещо важно, като лигитимни хора и личности със съдби, доколкото имунната ни система ще се превърне в някакъв вид паспорт. Това няма толкова общо с теорията на конспирацията, а с това, което в хуманитаристиката се нарича биополитика. Пандемията ускори една тенденция, която присъства в научната фантастика още от филма "Гатака".

Ние, българите, имаме странната привилегия да сме психически подготвени за някои от случващите се неща – лошо управление, хаотичен мениджмънт на здравната система... Това, което може да ни изкара, е този закодиран славянски песимизъм. Утопиите и антиутопиите предстоят."

Александър Попов: Ние трябва да продължим да бъдем човеци. В този смисъл ние вече сме постчовеци – променяме се технологично, културно и т.н. В момента антиутопията и дистопията, в която живеем, е климатичната криза. Това е най-големият проблем, който вече оформя нашето настояще. И ние трябва да се справим с този проблем. Антиутопията всъщност е тезата, че утопията е невъзможна – че не можем да изградим един по-добър свят заедно. Дистопията, за разлика от антиутопията, е просто един лош свят. Антиутопията е доста по-целенасочена атака срещу утопията." 

В звуковия файл можете да чуете коментарите на Станимир Панайотов и Александър Попов, откъс от есето на Манол Глишев и откъс от пиесата "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес, драматизация – Майя Динева – от Златния фонд на БНР.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Специален фокус на "Университетската седмица на книгата в УНСС" са книжните инфлуенсъри

В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..

обновено на 04.11.24 в 14:07

Да свалиш наметалото, или искейпизмът – защо?

Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..

публикувано на 04.11.24 в 12:50
Колаж: Георги Корнейков

"ЕкоОбщина": Френско-българско партньорство за екологични градове

Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..

обновено на 04.11.24 в 12:35
Тодор Цеков, Антон Митов и Радослав Диков (от ляво надясно)

Антон Митов представя: Теодор Цеков и Радослав Диков

Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..

публикувано на 04.11.24 в 12:14

Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е актуално?

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..

обновено на 04.11.24 в 11:35