Валери Леков за режисирането на света

По повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата. Гост в рубриката "Истории в ефира" е Валери Леков, редактор в програма "Христо Ботев".

"Мама и тате"

"Т.нар. "мама и тате" са моето фейсбук семейство. То се роди спонтанно по време на едно гости след тези карантини и пандемии. Лека-полека се превърна във фейсбук сериалче. Напоследък фейсбук се превърна в нещо, което ни плаши – заприлича дори на некролог... Реших да публикувам такива неща, за да се разсмеят хората." 

Смях и тъга или как да превръщаме магаретата в човеци

"Трябва да сме малко по-човечни, повече да се усмихваме, направо да се смеем... понеже в последно време много рядко се виждат смеещи се хора. В живота има всичко, но през последните година-две тъгата взе да преобладава, което не е хубаво."

"Назови ме с твоето име"

"Бях на всички премиери на този спектакъл. Правят го мои приятели – Наталия Цекова и Здрава Каменова. Това е една тема, по която след филма "Гори, гори, огънче" нищо не се е появявало. Според мен е важно човек да знае миналото си, за да не допуска същите грешки в бъдеще. Основно млади хора идват на спектакъла. Хората плачат – чувстват някаква вина ли, не знам... Става ми болно. Това е нещо, което някой е причинил на едни хора, заради които сега други хора се чувстват виновни." 

Пътят към човека

"По шарени пътища трябва да тръгнеш, ако вървиш по една тъмна пътека, нищо няма да откриеш. Накрая на шарените пътища са истинските истории. Там някъде са и истинските хора. Далече от жълтите павета... Но да не поставяме хората под общ знаменател – навсякъде има добри хора. Аз непрекъснато се убеждавам в това, кръстосвайки страната на длъж и на шир. Срещам се с прекрасни хора, които ме зареждат. Може би онези хора, които са далеч от големи градове, някак си по са запазили човешкото у себе си... добротата, топлината, гостоприемството, това да те поздрави, да започне разговор с две благи думи... то се усеща, не е сбор от думички. Животът тук и там тече по различен начин."

Режисирането на света

"Може би хората станахме твърде еднакви, особено отнесено към днешно време и социалните мрежи, дали се копираме един друг... но сме много еднакви. На мен пък не ми харесва да съм еднакъв във всичко с всички. И така се опитвам да кръшвам по друга пътечка, по-шаренка – уж бягам от сивотата."

За театъра и киното

"Това е една детска цветна пътечка. Всичко тръгна от библиотеката, от читалището в ромския квартал на гр. Кюстендил. Имаше и библиотека, имаше и кино, където се научих да чета бързо, защото субтитрите летят... Имаше много самодейни състави, като тръгнеш от естрадно-сатиричен (аз съм основател), театрален, тамбурашки оркестър... Искрата се запали от там. Може да се каже, че това е дом, но и огнище. Вече за съжаление сега е по-скоро административна сграда, а не място за събиране на хора.

През годините сме правили какво ли не – скечове, театрални пиеси, в по-ново време и телевизионни предавания (когато се появиха кабеларките), по-късно и радиопредаване. И ей така всичко на една гола душа – за идеята. С едно-единствено предаване получих Втора награда на Медийния фестивал в Албена. Аз си го монтирах, аз си го събрах, аз си го озвучих – всичко. Само го бяха излъчили в Кюстендил в едно частно радио, за да може да участва на фестивала."

Чуйте повече в звуковия файл.