Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдещето на храната

Снимка: Pixabay

Технологиите, климатичните промени, повикът за устойчивост и не на последно място влошеното здраве – това са ключовите фактори, които променят онова което ще се озове в чинията ни съвсем скоро.

До неотдавна добиването на тъй нареченото "месо от епруветка"  или lab-grown meat струваше 250 000 евро, а вече се постига на цена от 8 евро за кюфте. През декември „пилешки хапки“, лабораторно произведени в САЩ, получиха одобрение от Сингапурската агенция по храните и ще се предлагат на пазара.

У нас голяма верига хипермаркети вече предлага растителен заместител на месото и планира в съвсем скоро време собствена марка продукти, заместващи пилешко и телешко месо.

Ентомофагията, иначе казано консумирането на насекоми, също набира скорост. Под една или друга форма брашно от насекоми вече присъства в храната на животните.

До 2028 г. се очаква да навлезе и персонализираната храна, която се базира на разчитането на генома и цели да отговори на специфичните нужди на всеки един от нас.

Ако всичко това ви се струва безпрецедентно и плашещо, спомнете си, че преди Великите географски открития европеецът не е познавал доматите, картофите, боба, царевицата, тютюна и ред други храни. Когато акостира в Европа, доматът, е бил посрещнат с подозрение, смятан е за отровен и се е отглеждал като декоративно растение.

Истината е, че светът на храната винаги се е променял, а днес технологиите играят ролята на Колумбовия обмен, който ускорява пътя на дадени храни от научните лаборатории до рафтовете на супермаркетите.

За бъдещето на храната и алтернативните източници за набавяне на протеини, разговор с Тина Пенева, антрополог по образование, анализатор и консултант в хранително-вкусовата индустрия и с Добрина Марчева, мениджър по качеството към голяма магазинна верига.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15