Преводачът Огнян Стамболиев представя автора на комедията „Непознатата дама и чиновникът“:
През годините на соца у нас италианецът Алдо Николай (1920-2004) беше сред немногото разрешени за сцената западни автори. През 60-те името му нашумя особено с комедията „Пеперуди, пеперуди“ с участието на незабравимата Таня Масалитинова. После бяха поставени около десетина от неговите общо 75 пиеси (главно комедии), 50 монолога и 3 адаптации на текстове от класиците Луиджи Пирандело и Лопе де Вега. Той наистина бе плодовит автор и неговият театър се приема и днес с еднакъв интерес и възторг, както от интелектуалния елит, така и от широката публика.
Животът му, особено през първата половина, е труден, изпълнен с превратности. Роден в културно семейство, където театърът е на особена почит, още като съвсем малък, той решава какъв ще бъде пътят му. „Знаех от петгодишен, че ще живея само заради театъра. Бях си направил сам малък куклен театър и по цял ден разигравах куклите-герои, като сам си измислях техните истории и реплики... Беше наистина вълнуващо и бих казал, че детството ми премина безоблачно, щастливо, изцяло под знака на Театъра!“...
По късно ще сподели в интервю пред в. „Стампа“: „Наистина, невероятно чудо е това да измисляш живот, хора, събития, истории, сблъсъци, конфликти, да представяш характери и чувства, при това единствено чрез думите, само чрез Словото! Тук има една необикновена магия, която, мисля, че не може да се обясни и изтълкува. Наистина, едва ли има по-голямо удоволствие да създаваш герои и характери, да усещаш как те се раждат и формират пред теб, как се изразяват, как придобиват своята индивидуалност, своето поведение, как не могат да изоставят своята съдба... Да, Театърът е наистина нещо уникално, удивително. Висше творение на Човека!“
По пътя към признанието Алдо Николай минава за две години през арести в родината си, лежи дори в два концлагера в Германия, заради категоричния си отказ да влезе в Съюза на младите италиански фашисти. През 1945 е спасен и извозен до родината си от съветски войници. После следва литература в университета на Торино. Завършва с дипломна работа върху драматургията на Джордж Бърнард Шоу. За кратко преподава старогръцки и латински в лицей в град Лигуре. Дебютира през 1947 г. като драматург с кратката комедия „Щедрото синче“, отличена с премията „Сан Ремо“. Не успява да я получи лично, но на следващите церемонии присъства, а те са може би повече от 20. Като за своя връх в кариерата си счита избирането му за председател на Съвета международната конфедерация на авторските съюзи и създаването на спецкурс, посветен на творчеството му в Колумбийския университет, Ню Йорк.
Но в началото на кариерата си преживява още няколко превратности на съдбата. След премиерата на комедията „Войникът Пичико“ с участието на Джан Мария Волонте (постановка на Стрелер в Милано) е обвинен за „обида към италианската армия“. Пиесата е свалена от цензурата, а Николай е заплашен със съд и затвор. Тогава той излиза смело с контраатака срещу своите цензори и военното министерство. Успява да спечели общественото мнение – публиката обгражда театъра и настоява пиесата да се играе. Този скандал увеличава популярността му.
След втората голяма награда за драматургия – „Сипарио“, на престижното издателство от Милано „Бомпиани“, Алдо Николай е вече признат сред културните среди в Италия. Външното министерство го забелязва и го изпраща като културен аташе в Колумбия, а след това и в Гватемала, където става професор по италиански и литература в университета „Сан Карлос“. За четирите години в тази малка латиноамериканска република написва няколко пиеси, които биват поставени с голям успех в Рим и в „Пиколо театро“ на Джорджо Стрелер, Милано.Завърнал се в Италия, започва работа в РАИ като редактор, сценарист и продуцент. Междувременно адаптира за Радиото редица класически опуси на Балзак, Текери, Достоевски, Стендал, Толстой. По това време е вече известен и в Европа, двете Америки, Япония, дори и в СССР, където големият Евгений Товстогонов поставя пиесата му „Синьор Марио твори пиеса“. През 60-те и 70-те (след като е приет официално от Москва като „критик на буржоазните нрави”?!) е вече и у нас, та и до днес, с поредица успешни постановки на: „Махалото“, „Коктейл“, „Госпожа Стихийно бедствие“, „Червени рози“, „Не си ли яздила камила?“, „Непознатата дама и чиновникът“ и още много други. Просто няма професионална, а също и самодейна българска театрална сцена, където негово слово да не е прозвучало.
С тънка ирония и сдържан песимизъм Алдо Николай изгражда своите сюжети, герои и диалози. Майсторството му е не само при изграждането на оригиналните, бих казал типично негови парадоксални интриги, както и в живите, пълнокръвни образи, но в това, че зад комизма често пъти се крие и едно многообразие на плановете, сред които нерядко и трагизъм. Бих казал, че този необуздан, неподвластен на обичайните закони и рамки театър, изпълнен с много фантазия, с жива, пулсираща енергия, съвсем не е моралистичен като театъра на неговите велики учители – Голдони, Лопе де Вега, Шоу. Тук откриваме следи от италианския неореализъм, от Театъра на Абсурда, но всичко е определено негово, лично „ала Алдо Николай“.
Огнян Стамболиев
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg