Дали наистина познаваме нашата култура? Какво правим, за да я опознаят и разберат по-добре децата на България? Представяме ли я достойно по света, за да събудим интереса на чужденците и те да искат да се докоснат до нея? Загнездени в съзнанието на Катя Костова, тези въпроси провокират желание у нея да популяризира българската култура зад граница.
Годината е 2016-а, Светослав Светославов-Славето представя изложба в Българския културен институт в Берлин. Там, между картините и общуването с българското изкуство, Катя осъзнава, че българите в чужбина не са по-различни от нея, че и те припознават принадлежността си към България най-силно чрез музиката, книгите, филмите, театъра и българските творци. И си задават същите въпроси.
Там и точно заради това се ражда идеята ѝ да създаде „мрежата от хора, които изповядват еднакви ценности, поддържат атмосфера на доверие и любопитство към случващото се в българската култура днес“. От пет години насам тази мрежа носи името „Арт театър“. Чрез нея редица представления в Берлин, Мюнхен и Хамбург пълнят зали и карат публиката да жадува за случващото се на сцената.
„Това, което правим, е един празник на българщината. Лично аз така го възприемам и ми харесва да бъде така“, сподели в ефира на „Време и половина“ Катя Костова.
Хобито си, както тя нарича магията „Арт театър“, Катя финансира изцяло със собствени средства, с любов и подкрепата на семейството. Не окачва помощ от институциите, макар и да получава подкрепата и вниманието им – през 2018 година тя беше наградена с грамота от Министерството на културата за принос в популяризирането на българската култура.
Катя прави всичко заради емоциите, с които я дарява изкуството и най-вече театърът, и заради публиката. А най-голяма емоция в последно време ѝ носи нейното бижу – форматът „Известни актьори четат съвременни български автори“. Той печели все повече популярност. Според Катя, защото потребността от българска литература, която сънародниците ни в чужбина изпитват, става все по-голяма.
„И трите проекта на „Арт театър“ – и „Арт театър“, и „Арт кино“ и „Известни актьори четат съвременни български автори“ – всъщност са проекти, които са насочени наистина към смисъла, към това хората да разбират посланията на културните дейци в България и да могат да съпреживеят това, което съпреживяват българите, когато влязат в театралната зала или когато се докоснат до едно литературно четене“, допълни още Катя.
Тя смята, че тези срещите с българската култура, които „Арт театър“ организира, са срещите с България, от които българите в чужбина имат най-голяма нужда.
За тази нужда, за добрите практики на популяризиране на културата ни зад граница и за силната емоционална връзка на българите с нея Катя Костова разказва в звуковия файл.
Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите. Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен. Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика. Пред БТА писателят Деян Енев казва за..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg