Средата на седмицата – в Русия предстоят още събития.
Антон Карлинер, фоторепортер в Москва и зам.-председател на Профсъюза на журналистите и работещите в СМИ на Русия, е бил на работа на 23, 31 януари и през нощта на 2 февруари – отразявал е протестите. Не е свалял от гърба си задължителната жълта жилетка, на гърба на която е изписано "ПРЕСА". Казва, че за по-сигурно, макар че… През другото време се занимава с профсъюзна работа, защото правата на неговите колеги трябва да бъдат защитени.
„Москва тези дни изглежда странно“ – казва той и добавя, че придвижването из града е затруднено заради блокирани улици и заради това, че някои станции на метрото не работят. В центъра на града е пълно с полиция."
Реакциите на обществото
„Обществото реагира по различен начин, но се наблюдава възмущение у хората още когато задържаха Алексей Навални на летището, а и след това. Хората излязоха на улиците, за да изразят позицията си. На улицата са хора, които живеят не само в Москва и Санкт Петербург. Има реакция и в други големи градове на цяла Русия. Не сме наблюдавали досега подобно нещо."
Младите и бъдещето
В момента особено важна е икономическата ситуация в страната. Миналата година премина под знака на пандемията и това се отрази на доходите на населението, промени се жизненият им статус и се появиха много поводи да се излезе на улицата и да се протестира. Хората искат правата си обратно. Трябва да добавим, че правителството прие различни закони през последните години, като този, който увеличи пенсионната възраст, например. Хората са недоволни от своето икономическо и социално положение. Ако си спомняте, по време на протестите 2011-2012, които бяха локализирани в Москва и Питер, на улицата излезе така наречената „креативна класа“, която беше недоволна от нарушаването на демократичните свободи. Сега протестите са други и имат по-скоро социален характер. Що се касае до хората, родени и израснали във времената на Путин, то това са млади хора, навършили или не 18 години, които разбират много добре, че имат малко оптимистични перспективи за своето бъдеще. Това е още един повод да се излезе на улицата.
Целия разговор на Михайлина Павлова с Антон Карлинер можете да чуете в звуковия файл.
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg