Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво означава да превеждаш

Умберто Еко
Снимка: ЕПА/БГНЕС

С този обикновен на пръв поглед въпрос Умберто Еко въвежда в своята книга, посветена на превода, сполучливо озаглавена „Да кажеш почти същото“. Да, отговаря си сам Еко, това означава „да кажеш същото нещо на друг език“. И от тук нататък започва приключението, в което въвлича той, пишейки за превода, като се спира на конкретни проблеми и дава много примери.

Ето какво още пише: „Тъй като се основавам на личен опит, ясно е, че от интерес за мен е темата за същинския превод – този, който се практикува в издателствата. Та значи, колкото и теоретикът да твърди, че няма правила за определяне дали един превод е по-добър от друг, издателската практика ни учи, че поне в случай на очевидни и безспорни грешки, е доста лесно да се определи дали преводът е грешен и трябва да се поправи. Може да е само въпрос на здрав разум, но здравият разум на един нормален редактор в издателство му позволява да привика преводача и с молив в ръка да му посочи случаите, в които работата му е неприемлива.

Естествено, нужно е да сме убедени, че „здрав разум“ не е мръсна дума и че даже по-скоро е явление, което неслучайно много философии са взели подчертано насериозно.“

И в шеговит стил завършва въведението си:

„Щях да забравя. Някой може да отбележи, че макар и насочени към нетясно специализирана публика, настоящите страници сякаш изискват твърде много от читателя, тъй като са осеяни с примери на поне шест езика. Но, от една страна, давам изобилие от примери именно с цел онзи, който не е запознат с даден език, да направи справка на друг – и съответно читателят ще може да прескочи примерите, които не успява да разгадае. От друга, това е книга за превода и следователно се предполага, че който я разгръща, знае какво да очаква.“

Чуйте преводачката Дария Карапеткова за книгата.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25