Има ли достатъчно млади специалисти в области като ядрената енергетика у нас? И защо подготовката на тези кадри би трябвало да е приоритет за страната, коментира в “Нашият ден“ зам.-директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН – проф. Димитър Тонев:
“Факт е, че техническите специалности, природни и точни науки, с изключение на информационните технологии, не гарантират голям интерес у младите хора. И това не е тенденция само в България. Това е може би световна тенденция, отстъпление от интереса към природни науки, точни науки, инженерни науки. Но мисля ще има постепенно, генерално връщане на този интерес. А нашата задача е да го създадем у младите хора. Ние сме започнали инициативи, които още от деца да насочат вниманието към нашата сфера на работа. Ядреният институт и Българското ядрено дружество е в основата на провеждане на хакатони с ученици, на които се поставят задачи, свързани с ядрената физика.“
Недостиг на кадри
“Мога откровено да кажа, че да се завърши физика, да кажем във Физическия факултет на Софийския университет, където аз съм учил, не е лека задача. Много по-лесно може други специалности да се завършат и след това човек да получи по-доходоносна работа. Изисква много усилия и след това изисква допълнителна специализация. – казва още проф. Тонев и акцентира – Студентите трябва да бъдат заинтригувани от това да започнат да учат ядрена физика, ядрена енергетика, топлотехника, радиохимия. Според мен това може да стане, ако България ясно заяви своя приоритет да създава нова ядрена мощност. Тогава и у младите хора ще се създаде едно чувство на сигурност, че те могат да си осигурят по-късно работа.“
“Моето лично мнение е, че подготовката на кадрите в момента, подготовката на специалисти, експерти, знаещи хора, е много важна. Законът за безопасно използване на ядрена енергия ясно казва, че разрешение за експлоатация на ядрени съоръжения се издава само ако заявителят притежава финансови, технически, материални, на най-важното – човешки ресурси и организационна структура. Защото могат да се намерят хора, които да организират нещата, но знания в тази област не могат да се получат така лесно. Изграждането на специалисти в областта на ядрената физика, ядрената енергетика, радиохимията, би отнело от 7 до 10 години. Хора, които могат да влязат в производството и да започнат да работят от момента, в който са започнали на студентската скамейка. Това е така, защото този наглед елементарен процес на делене на урана, който води до отделяне на енергия, изисква много познания.“
“Такива хора в България има в момента, те работят ВВЕР технологията в АЕЦ "Козлодуй", голяма част от тях се ползват и в държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци - Козлодуй“. Имаме специалисти по медицинска физика, които се използват за линейни ускорители в болниците, ПЕТ скенери и т.н., но нуждата от такива хора е изключително голяма, а в съответните специалности във висшите учебни заведения не завършват достатъчен брой млади хора."
Повече можете за чуете от звуковия файл.
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg