Антоанета Николова и Реката

публикувано на 10.02.21 в 16:30

Антоанета Николова

Снимка: личен архив

Антоанета Николова ненатрапчиво, но категорично присъства в съвременната българска поезия и новата ѝ книга доказва колко тежи на мястото си.

„Сега реката е преляла“ ( Издателство за поезия ДА, художник Неда Ангелова) се нарича новият поетичен сборник от доц. д-р Антоанета Николова, преподавател по източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски", преводач от китайски с множество награди.

Заглавието

"Избрах това заглавие – такова беше усещането ми за някаква пълнота, която идваше от външния свят и от вътрешното ми отношение, този етап, в който бях, когато излизаше стихосбирката."

Изтокът

"Наистина заниманията ми с източна философия ми помагат да си доизградя едно светоусещане, свързано с виждане на единството и на трансформациите на нещата. И особено китайската философия – с нейните идеи за непрестанно движение и промяна. Самите китайски поети, според мен, са и философи – философията, разбирана като различно възприемане на света."

Как се запазва съзерцателно спокойствие през XXI век

"Мисля, че имам някакъв късмет и щастие да живея по начин, който ми позволява да запазя съзерцателно отношение към света."

Какво е премълчано в книгата

"Да, има такъв момент на премълчаване – на грозното, което е до голяма степен относително. Както казва Лао Дзъ, "благодарение на едното виждаме другото".

Звуците и цветовете

"Напоследък цветът ми е зелено. И светлината, която позволява цветовете да се откроят и да се видят."

КРЪГЛО

Какъв е този път покрай реката!

Каква е тази светеща трева!

Светът е кръгъл. В центъра му крача,

а сякаш вътре в себе си вървя.

Обгръща ме небето със кълбото си голямо,

прелитат диви патици през мен с протяжен вик,

направо от сърцето ми излита врана

и като бели риби мислите се стрелват в миг.

Навеждам се лицето си да видя във водата,

но виждам само дългите треви от дълбините на съня,

а хлъзгави подмоли в тъмнината клатят

надиплената пясъчна тъга.

По камъни и сенки бавно разпознавам

рисунъка на нощи и на дни.

Въздъхвам и дъхът се разширява

във тръпки от проблясващи вълни.

И аз разбирам – кръгла съм отвътре,

кълбо съм като този свят зелен.

В реката сянката ми става на пъстърва

и гмурва се в дълбокото във мен.

А облаци и птици в светлината плуват,

главата ми е купол на небе.

И будна съм, и го сънувам.

И СМЕ.

Разговор на Дарина Маринова с Антоанета Николова в ''Артефир''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Антоанета Николова е родена на 26 юни в София. Завършва философия в СУ "Климент Охридски". Защитава дисертация на тема "Екология и религия", в която разглежда разбирането за природата в източните и западните култури. Преподава Източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград. Автор е на стихосбирките: "Втечнена светлина" (1994), "Приказки за същества без име" (1998), "Зелено/Огледало" (2003), "Високи бели птици на брега" (2007) и "Дишане" (2008), както и на монографията "Езикът на Пустотата" (2003), посветена на източната интуиция за Пустотата и нейната древна и съвременна интерпретация в поезията. Съпреводач, заедно със София Катърова, на първата, издадена на български, антология с китайска пейзажна лирика "Поезия на планините и водите" (2003). Член на Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб "София" и Световната хайку асоциация.

Снимки – личен архив

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!