Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По пътя на заглавието

| обновено на 13.02.21 в 09:33
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В много древни култури се проповядва идеята за съществуването на връзка между човека и неговото име. Вярва се, че съдбата и характера му се предопределят тъкмо от името му. В такъв случай, ако пренесем това разбиране в изкуството, журналистиката и рекламата, може би ще стигнем до извода, че съдбата на едно произведение – литературно, филмово, музикално, журналистическо, рекламно – се определя от заглавието му. То е най-високият, най-тънкият, невидим за очите слой на въздуха, който дишат боговете, или казано с други думи – то е квинтесенцията на произведението.

Заглавието има способността да провокира интереса на човек. Понякога нежно, понякога по-рязко да гъделичка любопитството му и да го кара да иска да открие какво се спотайва зад наименованието, да надникне в сърцевината на материала. То е ключът към същността.

Тъй като любопитството води до действие, значи говорим за комуникация. Комуникация между автора, измислил съответното заглавие, и човека от другата страна – този, който чете, слуша, гледа, потребява, мисли. Началото на това общуване поставя именно заглавието.

Каква игра на думи и смисли трябва да съдържа то, за да заинтригува аудиторията? Краткият изказ ли помага повече, или всичко зависи от темата, жанра, сюжета, ритъма на произведението, което очаква своето име? Наистина ли заглавието е една от основните причини работата на човек да бъде забелязана? И щеше ли филм като „Хубава жена“ да бъде считан за романтичната класика, която всъщност е, ако беше останал с работното си заглавие „3000“? 

Прибягва ли се още до дългите обяснителни заглавия в литературата, или те вече са само спомен от епохата на Барока? Началните акорди на едно музикално произведение ли са неговото заглавие, или името, с което е известно то на слушателите?

„Какво се случва“ тръгва по пътя на заглавието, за да получи отговор на питанията си. Прави го заедно с проф. Христо Кафтанджиев, преподавател по „Основи на рекламата“ (и не само) във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Екатерина Лимончева, член на Националната комисия за категоризация на филми, критика Огнян Стамболиев, преводач на книгата „Търговецът на начала на романи“ от Матей Вишниек, и с композитора Антони Дончев, диригент на Биг бенда на БНР.

Чуйте повече в звуковите файлове.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възможен ли е бракът между различни конфесии?

Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране?  Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..

обновено на 16.09.25 в 16:19
Константин Веселинов

Рисковете в дигитална среда – как да предпазим децата

Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...

публикувано на 16.09.25 в 11:33

Пътят на българската реч зад граница – от неделното училище до матуритетен език

Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН.   Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..

публикувано на 16.09.25 в 09:43

Ново изследване на ИПИ: Зрелостниците в 200 български училища са с успех под "Среден 3"

"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..

публикувано на 15.09.25 в 12:33
Давид Кюранов

Давид Кюранов: Диалогът за образованието е диалог за бъдещето

Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...

публикувано на 15.09.25 в 11:15