В много древни култури се проповядва идеята за съществуването на връзка между човека и неговото име. Вярва се, че съдбата и характера му се предопределят тъкмо от името му. В такъв случай, ако пренесем това разбиране в изкуството, журналистиката и рекламата, може би ще стигнем до извода, че съдбата на едно произведение – литературно, филмово, музикално, журналистическо, рекламно – се определя от заглавието му. То е най-високият, най-тънкият, невидим за очите слой на въздуха, който дишат боговете, или казано с други думи – то е квинтесенцията на произведението.
Заглавието има способността да провокира интереса на човек. Понякога нежно, понякога по-рязко да гъделичка любопитството му и да го кара да иска да открие какво се спотайва зад наименованието, да надникне в сърцевината на материала. То е ключът към същността.
Тъй като любопитството води до действие, значи говорим за комуникация. Комуникация между автора, измислил съответното заглавие, и човека от другата страна – този, който чете, слуша, гледа, потребява, мисли. Началото на това общуване поставя именно заглавието.
Каква игра на думи и смисли трябва да съдържа то, за да заинтригува аудиторията? Краткият изказ ли помага повече, или всичко зависи от темата, жанра, сюжета, ритъма на произведението, което очаква своето име? Наистина ли заглавието е една от основните причини работата на човек да бъде забелязана? И щеше ли филм като „Хубава жена“ да бъде считан за романтичната класика, която всъщност е, ако беше останал с работното си заглавие „3000“?
Прибягва ли се още до дългите обяснителни заглавия в литературата, или те вече са само спомен от епохата на Барока? Началните акорди на едно музикално произведение ли са неговото заглавие, или името, с което е известно то на слушателите?
„Какво се случва“ тръгва по пътя на заглавието, за да получи отговор на питанията си. Прави го заедно с проф. Христо Кафтанджиев, преподавател по „Основи на рекламата“ (и не само) във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Екатерина Лимончева, член на Националната комисия за категоризация на филми, критика Огнян Стамболиев, преводач на книгата „Търговецът на начала на романи“ от Матей Вишниек, и с композитора Антони Дончев, диригент на Биг бенда на БНР.
Чуйте повече в звуковите файлове.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
