В много древни култури се проповядва идеята за съществуването на връзка между човека и неговото име. Вярва се, че съдбата и характера му се предопределят тъкмо от името му. В такъв случай, ако пренесем това разбиране в изкуството, журналистиката и рекламата, може би ще стигнем до извода, че съдбата на едно произведение – литературно, филмово, музикално, журналистическо, рекламно – се определя от заглавието му. То е най-високият, най-тънкият, невидим за очите слой на въздуха, който дишат боговете, или казано с други думи – то е квинтесенцията на произведението.
Заглавието има способността да провокира интереса на човек. Понякога нежно, понякога по-рязко да гъделичка любопитството му и да го кара да иска да открие какво се спотайва зад наименованието, да надникне в сърцевината на материала. То е ключът към същността.
Тъй като любопитството води до действие, значи говорим за комуникация. Комуникация между автора, измислил съответното заглавие, и човека от другата страна – този, който чете, слуша, гледа, потребява, мисли. Началото на това общуване поставя именно заглавието.
Каква игра на думи и смисли трябва да съдържа то, за да заинтригува аудиторията? Краткият изказ ли помага повече, или всичко зависи от темата, жанра, сюжета, ритъма на произведението, което очаква своето име? Наистина ли заглавието е една от основните причини работата на човек да бъде забелязана? И щеше ли филм като „Хубава жена“ да бъде считан за романтичната класика, която всъщност е, ако беше останал с работното си заглавие „3000“?
Прибягва ли се още до дългите обяснителни заглавия в литературата, или те вече са само спомен от епохата на Барока? Началните акорди на едно музикално произведение ли са неговото заглавие, или името, с което е известно то на слушателите?
„Какво се случва“ тръгва по пътя на заглавието, за да получи отговор на питанията си. Прави го заедно с проф. Христо Кафтанджиев, преподавател по „Основи на рекламата“ (и не само) във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Екатерина Лимончева, член на Националната комисия за категоризация на филми, критика Огнян Стамболиев, преводач на книгата „Търговецът на начала на романи“ от Матей Вишниек, и с композитора Антони Дончев, диригент на Биг бенда на БНР.
Чуйте повече в звуковите файлове.
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg