Наред с вселената, която можем да видим през телескопи, има и скрита, невидима вселена, която ни говори чрез дължини на вълни и честоти, които не можем да видим с очите си или с обикновени телескопи, а благодарение на радиотелескопите. Те позволяват на учените да чуят тайните на газовите гигантски планети, взривове от сърцата на галактиките.
Напредъкът в радиотелескопите също позволява да се спуснат в една от най-големите загадки във вселената – “тъмната енергия“, което дава изумителни прозрения за произхода и еволюцията на космическото пространство.
Да чуем именно тази радиовселена ни помага LOFAR станция – това е най-големият нискочестотен радиотелескоп в света, простиращ се в Холандия, Германия, Великобритания, Франция и Италия.
Какво обаче представлява радиовселената, какво представлява изучаването ѝ и кога в България ще бъде изградена именно такава LOFAR станция, разказва Камен Козарев в “Нашият ден“, докторант по физика в Бостънския университет в САЩ. В момента той работи в Института по астрономия към БАН.
“Работим върху създаването на българска LOFAR станция, някъде в Родопите, надяваме се близо до нашата обсерватория в Рожен. Тези LOFAR станции са самостоятелни радиотелескопи, които също така могат да се ползват като част цялата мрежа на LOFAR телескопа. Самите изследвания, които се правят, се фокусират в няколко научни области. Една от тези области е “Епохата на рейонизация“. Това е една от най-ранните епохи на вселената, когато след Големия взрив всичката материя се изстудява и става “неутрална“.“
“Други проекти са свързани с обзорни изследвания на небето в тези ниски честоти. Оказва се, че вселената е много слабо изследвана на толкова ниски радиочестоти или толкова дълги вълни на светлината и затова една от основните цели на телескопа LOFAR е да направи точно такива обзорни прегледи, като наблюдава голяма част от северното небе и търси различни по вид сигнали."
Повече можете да чуете от звуковия файл.
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
За пета година НМО организира летни занимания за деца от 6 до 12 години . "Нашата лятна образователна програма е под наслов "Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат". Това всъщност е посланието на Васила Априлов, с което на 2 януари 1835 г. тук в нашия град се открива първото новобългарско светско училище с идеята да приюти..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни..
Приемането на България в еврозоната на фона на: арести, годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България, промени в..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
В края на юни известната пианистка от китайски произход Фан Кон за първи път се срещна с българските почитатели на класическата музика в рамките на 56-ите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg