Наред с вселената, която можем да видим през телескопи, има и скрита, невидима вселена, която ни говори чрез дължини на вълни и честоти, които не можем да видим с очите си или с обикновени телескопи, а благодарение на радиотелескопите. Те позволяват на учените да чуят тайните на газовите гигантски планети, взривове от сърцата на галактиките.
Напредъкът в радиотелескопите също позволява да се спуснат в една от най-големите загадки във вселената – “тъмната енергия“, което дава изумителни прозрения за произхода и еволюцията на космическото пространство.
Да чуем именно тази радиовселена ни помага LOFAR станция – това е най-големият нискочестотен радиотелескоп в света, простиращ се в Холандия, Германия, Великобритания, Франция и Италия.
Какво обаче представлява радиовселената, какво представлява изучаването ѝ и кога в България ще бъде изградена именно такава LOFAR станция, разказва Камен Козарев в “Нашият ден“, докторант по физика в Бостънския университет в САЩ. В момента той работи в Института по астрономия към БАН.
“Работим върху създаването на българска LOFAR станция, някъде в Родопите, надяваме се близо до нашата обсерватория в Рожен. Тези LOFAR станции са самостоятелни радиотелескопи, които също така могат да се ползват като част цялата мрежа на LOFAR телескопа. Самите изследвания, които се правят, се фокусират в няколко научни области. Една от тези области е “Епохата на рейонизация“. Това е една от най-ранните епохи на вселената, когато след Големия взрив всичката материя се изстудява и става “неутрална“.“
“Други проекти са свързани с обзорни изследвания на небето в тези ниски честоти. Оказва се, че вселената е много слабо изследвана на толкова ниски радиочестоти или толкова дълги вълни на светлината и затова една от основните цели на телескопа LOFAR е да направи точно такива обзорни прегледи, като наблюдава голяма част от северното небе и търси различни по вид сигнали."
Повече можете да чуете от звуковия файл.
На 17 септември, втория (не)учебен ден за софийските училища, разговаряхме с един нов млад директор на столично основно училище. Росен Богомилов е завършил история и география във Великотърновския университет и магистратура по образователен мениджмънт, работи като учител и заместник-директор на 106 ОУ "Григорий Цамблак", а от началото на..
"Премълчаната история" се вглежда в знакови песни, отражение на националната съдба в нейните най-трагични и противоречиви моменти. Слушаме "Песен на Иван Шишман", "Шуми Марица", "Съюзници разбойници", българското изпълнение на Ива Ваня на "Лили Марлен", комунистическия марш "Септемврийци"... И си спомняме както събитията, вдъхновили тези творби, така..
В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
Започнахме новия есенен сезон "За здравето" с пореден опит да проникнем в света на подрастващите и да предразположим детската душа към позитивни нагласи. Трудна задача в напрегнат и динамичен свят, с много изкушения и размити ценности. Но, както е казал Радичков, "длъжни сме да опитаме". Заедно с психиатъра д-р Петя Терзииванова разсъждавахме..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg