Брак(уване), любов и други катастрофи

Любовта към самия себе си, без която всяка друга би била (почти) невъзможна – за тази любов разказва Слава Дойчева във филма си „Брак“. Късометражната драматична история, която разглежда в детайли мига на споделеност между две момичета, имащ потенциала да се превърне в обич, се развива на фона на шумно сватбено тържество, на което млада жена разбира, че не може повече да крие същността си от света.

„Брак“ е филм за преломен момент, когато стомната се чупи и няма връщане назад“, сподели във „Време и половина“ режисьрката му Слава Дойчева. Тя пише и сценария за филма. Влиза и в ролята на Яна, която си партнира с отличената с „Европейска изгряваща звезда“ на Берлинале 2020 актриса Мартина Апостолова.

Слава разказва тази история, защото именно нея има нужда да види на екран. И защото чрез нея си дава възможност да се заяви като личност.

„Брак“ е филм с 9 международни отличия, сред които наградата за „Най-добър късометражен филм“ от фестивалите „Мерлинка“ (Сърбия), „Side by side“ (Русия), Булдокс (Германия) и „Наградата на журито“ от форумите „Златна роза“ (България) и Social Film Fest (Унгария). След участието му в близо 40 международни фестивала, филмът е излъчен и в ефира на сръбската национална телевизия. От 12 февруари пък вече е достъп за свободно гледане на онлайн платформата за българско късометражно кино NO BLINK. Негов продуцент е режисьорката Ралица Петрова. Слава работи като неин асистент във филма ѝ „Безбог“.

Безвъзвратното влюбване в киното за Слава Дойчева настъпва на 16-годишна възраст, след като играе във филма на Иван Черкелов „Обърната елха“. Учи в Лондон, но се връща у нас, за да прави българско кино, защото българското е това, което най-добре знае. А тя се опитва да говори само за нещата, които дълбоко познава. Не си позволява да лъже, особено във филмите си. Освен че е актриса, сценарист и режисьор, Слава е артистичен директор на „София прайд филм фест“ в рамките на три години, отново защото балансът между естетиката и посланието е важен за нея, а разказването на истории, които да накарат различния да се почувства просто човек като всички останали, е най-прекият път към него.

В работата си тя говори само за истинските неща, които отварят душите, запълват празнините и водят до малката, бавна и желана промяна. Такава тема е образът на жената в киното, който често е символичен.

„Това, разбира се, е една голяма и важна тема. Все по-малко липсват (тези образи), но за мен още не са достатъчно обширни. Има все още групи жени, проблеми, които не сме видели на екран. И това е наша задача – да продължим да разказваме и да осветяваме там, където досега не е имало светлина“, каза още режисьорката, сценаристката и актрисата Слава Дойчева в ефира на програма „Христо Ботев“.

Ако наистина искате да разберете коя е тя обаче, може би е най-добре да гледате „Брак“ – филмът ѝ е откровение и признание, който, след две години фестивален живот, имаше своята онлайн премиера в платформата NO BLINK.

И все пак, чуйте в звуковия файл още за „Брак“(-уването), любовта и другите катастрофи в света на човека и чувствата му, както и за женските теми и образи, които ги има и ги няма в съвременното кино. А и за това, което Слава Дойчева може да даде и да вземе от документалния начин на разказване на филмови истории.