Дали хората са били по-добри или по-лоши в миналото? Има ли място доброто в съвременния свят? Отговор на тези въпроси дава в “Нашият ден“ философът Тодор Тодоров.
“В съвременния капиталистически развит свят се наложи такава етика, която ни убеждава, че трябва да бъдем егоисти, индивидуалисти. И няма основание да правиш добро, глупаво е някак, наивно е, да правиш или да очакваш добро. Поговорки като “на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата“, са по-валидни в днешно време. Така живеят хората, това е, което се налага. Освен това, ако човекът се сведе до една функционална единица, която трябва да работи, тогава какво място има за доброто!?“
“Това с доброто е доста сложна голяма тема, ако питате философски. Тъй като “доброто“ не е само етическа категория, то не се изразява само в някакви актове. Спонтанният акт е нещо, което човек прави непредвидимо, прави спонтанно, свободно, без необходимост. Но освен, че се изразява в някакви актове, някакви действия, “доброто“ е и онтологическа категория. Нещо, което описва самото битие, самото съществуване в света. И това е било така например в християнството, в християнската интуиция за света, където самото съществуване е нещо добро. В този смисъл всичко, което съществува, всичко, което има някаква форма, вид, мяра и ред, а всичко, което съществува има някаква форма и мяра, е добро. Да бъдеш е нещо добро, това е едно изконно християнско разбиране, което ние днес вероятно сме загубили. Не знам доколко “доброто“ има някакво място във важните категории на съвременния свят, защото ние живеем в един технизиран, функционален свят, където доброто по-скоро пречи.“
“Никога не съм разбирал тези неща – “Ден на доброто“, в който хората трябва да демонстрират добро, или ден на жената, в който трябва да бъде уважавана, в другите дни можем да я бием. Или Ден на влюбените, а всъщност цялата година е на влюбените.“
По-лоши ли ставаме
“Всяко поколение винаги ожалва своето време – “става по-зле, хората са по-лоши, едно време беше по-добре“. Това е носталгия и е напълно естествено. Трудно е да се каже дали хората са станали по-добри или по-лоши. Ние, поне в нашия западен свят, традиционно вярваме в прогреса, идеята, че всичко става по-добро. Включително и хората в някакъв морален смисъл стават по-добри. Но вижте как изглежда светът, не съм убеден в тази тенденция.“
Делението на добри и лоши
“Това не е точно деление между добро и лошо. Това е поляризацията, която настъпва в съвременния свят и тя е на глобално равнище. При това поляризация на много различни лагери, омразващи се един друг. Иначе делението между добри и лоши е много архетипно разбиране за добро и зло, черно и бяло. Това, което стои реално зад това, е друго."
Повече можете да чуете от звуковия файл.
В днешните "Минути на редактора" насочваме вниманието към едно ценно и навременно издание, което се обръща към най-младите читатели с откровен и разбираем език. Книгата се казва "За птичките и пчеличките – интимните части под лупа" и има за цел да отговори на важни въпроси, които вълнуват подрастващите. Повече за книгата сподели Мария Чунчев а от..
Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..
С доц. Костадин Коларов от Катедра "Предприемачество" на УНСС и с неговия колега от Индия проф. Вирал Комаршах разговаряме в "Нашият ден" за българо-индийския университетски обмен в областта на образованието по предприемачество. Сътрудничеството между УНСС и университета "Ел Джей" в индийския град Ахмедабат е стартирал през 2023-2024 с..
Климатичните промени добавиха един месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света. Какви са данните за България, коментира във "Време за наука" Зорница Спасова , гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ и автор в платформата "Климатека". В средата на XIX век белгийският учен Адолф Кетле формулира така наречения..
В свят, в който информацията се превръща в най-ценния ресурс – сравним дори с "новия суров петрол", съществуват български иновации, които не само следват тенденциите, но ги и задават. Един такъв пример е стартъпът Storied Data , чийто съосновател Радослав Которов разказа пред БНР за пътя на данните към смисъла и за това как чрез така наречените..
Творби от последния компактдиск "Зодиак" на Христо Йоцов ще звучат по време на концерта на 13 юни в Софийската градска художествена галерия. В него ще..
"Хора сме, а не пропаганда" – в навечерието на София Прайд и по време на София Прайд Филм Фест с адвокат Деница Любенова разговаряме за правата на ЛГБТИ..
"Състезанията са по-скоро начин да се сближим, отколкото да ни изправят един срещу друг", казва Юнсин Ху. Тя е носител на стипендия на фондация "Еврика" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg