Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вестник "Стършел" на 75

Снимка: starshel.bg

Като опитен алпинист, вестник „Стършел” изкачи още един връх – 75 години. Връх, който нито един български вестник не е изкачвал. 75 години Националният седмичник за хумор и сатира излиза без прекъсване, без да е променял името и бодливия си нрав. В историята му има различни периоди – започнал като ляв вестник и партийно издание, след промените през 1989 г. „Стършел” става истински независим вестник.

Вестник „Стършел” успява за 75 години да запази достойнството си и да не се поддаде на диктат. 

Михаил Вешим разказва повече за историята на "Стършел" и за Гнездото на Стършелите:

"Казахте, че ще се смеем, ама работата е сериозна. Вестникът е създаден от леви интелектуалци – по-късно те стават известни български писатели: Челкаш, Валери Петров, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Христо Ганев, Асен Босев. Христо Ганев е най-старият жив Стършел. 

Вестникът е създаден да громи опозицията със средствата на хумора и сатирата. Когато вече няма опозиция, вестникът започва да дразни властта и най-вече Вълко Червенков, вождът без чувство за хумор. Следват опити за разправа и уволнения, мъмрения. 

Малко след това "Стършел" основава Сатиричния театър. Един слабо известен факт. Валери Петров и Радой Ралин са основоположниците на Сатиричния театър с един техен спектакъл. 

Най-трудно беше на Христо Пелитев – най-дълго заемал поста, цели 26 години. Той хем имаше чепатия нрав на сатирик, хем трябваше да се съобразява с партийната линия. Четеше фейлетоните под лупа – да не би някъде линията да се изкриви. И когато хванеше „изкривяване”, играеше редакторският молив… Неговият страх: да не звънне червеният телефон със заповед за уволнение. Тогава ние, по-младите, се майтапехме, че по лицето на Пелитев може нагледно да се види що е то „язвителен хумор” – когато Главния го свива язвата от жилещи текстове и карикатури.

Беше времето на Езоповия език. Във вестника работеха най-добрите писатели и карикатуристи – цветът на българската сатира. В "Стършел" излизаха сатиричните поеми на Валери Петров, епиграмите на Радой Ралин, карикатурите на Георги Чаушов, който правеше карикатури-притчи за интелигентния читател. Авторите търсеха артистичен израз, всичко, казано директно – не можеше да излезе. Фейлетоните на Мирон Иванов, Петър Незнакомов, Дамян Бегунов, Йордан Попов, Станислав Стратиев... – "Стършел" се крепеше на тия талантливи хора, "Стършел" беше отдушник, "Стършел" се четеше жадно, имаше критика към режима, въпреки цензурата.

Йордан Попов пое кормилото в най-бурния период, когато се решаваше съдбата на вестника. „Зодия „Овен” съм” – казваше той за себе си. С упоритостта на овен и с остротата на перото си успя да надделее над „червените мандарини”. В ония бурни времена „бодливото трио” Попов, Георги Чаушов и Георги Александров успя да извоюва независимостта на „Стършел”. За да е вестникът такъв, какъвто е и днес – далеч от властта, от политически партии и икономически групировки.

След Йордан на редакторския стол седна Кръстьо Кръстев – много по-мек и сговорчив характер, но пък твърд в едно – в художествения вкус. Той не позволи на простотията, която превземаше другите медии, да влезе в „Стършел”. Кръстьо затвори вратата на редакцията за хумористичната чалга, тип „ку-ку” и Слави, за уличния език и за „жълтата гостенка” на прехода – жълтата журналистика.

Михаил Вешим"Стършел" е особена порода – той е едновременно вестник (в него се пише журналистика), но в него има и литература.

Цензор съм в два случая: Във вестника да не отсъства добрият вкус – нещата да бъдат поднесени елегантно, а не директно и просташки, и другото – да се пише на литературен български език.

На мен сега ми е най-лесно – нямам притеснения за „правата линия”. Или за това, че някой партиен секретар ще ме уволни по телефона. И когато в класация пишат, че по свобода на словото сме на 111-о място, някъде при Бенин и Того, се усмихвам недоверчиво. Ами я си представете, че сме „стършели” в Русия, в Турция или Беларус!

Като главен редактор, имам само един кошмар: че някой ден „Стършел” спира да излиза – по технически или по финансови причини. Тогава читателите ще кажат: създадоха го известни български писатели, в него работиха Радой Ралин и Борис Димовски, Стефан Гечев и Борис Априлов, Марко Ганчев и Георги Чаушов… А го затри някой си Вешим…"

Чуйте повече в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Люцканова

От клонингите до изкуствения интелект

От клонингите до изкуствения интелект или как фантастиката става реалност за 90 години пред очите на писателката-рожденичка Весела Люцканова.  Всяка книга е свидетелство за това какво са чувствали и от какво са се вълнували и страхували, на какво са се надявали хората, живели по времето, в което е писана една книга, дори най-фантастичната. Именно Весела..

публикувано на 27.08.25 в 11:15
Иван Митев, в ролята на Странджата в

Светлини от гримьорните: Ловецът на типажи

В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театралтни институции в България – великотърновския драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..

публикувано на 27.08.25 в 10:18

Шести пленер по керамика "Вода, земя и огън" събира творци в Дълбок дол

Село Дълбок дол , община Троян , за шести път стана домакин на пленера по керамика "Вода, земя и огън" – събитие, което събира утвърдени и млади автори в творческа среда извън обичайните им ателиета. Организаторът Цветан Донковски разказа в ефира на "Нашият ден" за философията и подбора на участниците в тазгодишното издание. "Тази..

обновено на 26.08.25 в 13:27

"Късо кино в дълъг бус" – представя българска документалистика в Югозапада

Далеч от мултиплексите и стрийминг платформите, една инициатива докарва със специален автобус "Чавдар" подбор от образци на българското документално кино в три югозападни града – Кюстендил, Сандански и Петрич. Зад идеята стои голям екип, който включва режисьорката Златина Тенева и Румен Баросов, както и Студентското читалище "Св. Климент Охридски..

публикувано на 26.08.25 в 11:55

Лятно кино в парк "Гео Милев" – вход свободен

Събитие с вход свободен  ще се проведе в София – "Лятно кино в парка Гео Милев" , на поляната между двете главни алеи. Кинематограф БГ е организатор на прожекциите. Те започват в 20:30 ч. и продължават до 22:00 ч. Филмите са подходящи за всички възрасти. Лятното кино на Кинематограф продължава в парковете в София и страната за осма..

публикувано на 26.08.25 в 11:38