Стъпки в нощния сняг (и снегът преди стъпките), демонични овце-гъсеници и Долната земя под тях, изгреви, които понякога са залези, и птици, летящи в обратната на времето посока, кадри от безинтересни метростанции, от вътрешността на бивше селско училище, от болнично-подземно кафене в юго-соц стил, от неочакван повей на вятъра, който може да предизвика микролавина или да не предизвика нищо, от един тотално неитригуващ от гледна точка на масовия потребител паралелен растителен свят (а защо да е и само един… не, повече са).
Обектите, темите и историите във фотографската изложба на Боряна Пандова „Само минутка“ могат да се съотнесат към света на „ексклузивното“, на „сензационното“, на „привлекателното“ за медийното зомби, така както роман на Ларш Собю Кристенсен се съотнася към „Енциклопедия на 100-те еди-какво си на света“ или към автобиографията на поредната знаменитост от телевизора. Или както филм на Карлос Рейгадас – към шпионски трилър с елемент на спасяване на света. Или както музиката на The Necks или на Икуе Мори би стояла на фона на БГ-радио или на „Металика“, примерно.
Самата авторка го е казала далеч по-добре от мен. Ще си позволя тук един по-дълъг цитат: „Две снимки, правени през една минута. Камерата не мърда. Няма събитие. Няма кръв, смърт, пържола, драма... Няма нищо повече от моята заявка, че е минала една минута. Позволявам си (за ужас на моя куратор) да наричам проекта рисково неартистичен. Или снимки без снимки. Разбира се, не е точно така, но в тях ги няма великият пейзаж, бебето с фльонгата, внушаващата скала, люлеещото се от безсилие африканско дете, тайфунът, впиването на самолет в сграда... Не е юмрук в носа“.
Изложбата, която се открива в Галерия „Кредо Бонум“ на 18 февруари от 16 до 20 ч. (дълго откриване, за да не се скупчват прекалено много хора във време на препоръчителна асоциализация) и ще продължи до 14 март, се състои от 120 фотографии – 60 диптиха от „първа“ и „втора“ снимка на едни и същи обекти и без промяна на фокусната точка, но правени през една минута една от друга. Мерната единица подлежи на множество тълкувания и е безкрайно податлива на интерпретация и разтегляне, като самата Боряна Пандова се шегува, че се е спряла на нея, защото „миговете вече са заети от поетите“.
А един ключов пасаж от текста на Тодор Карастоянов към изложбата гласи:
„Две фотографии, правени през една минута,
могат да не регистрират никаква разлика,
могат да регистрират значителна промяна,
могат да бъдат или да не бъдат видени“
Изложбата „Само минутка“, подкрепена от Национален фонд „Култура“, е част от една доста по-широка и дългогодишна концепция на Боряна Пандова, изследваща т.нар. „обекти на невнимание“, тоест – прибягвайки до случайните примери по-горе – всичко онова, което можем да открием и в романите на Ларш Собю Кристенсен, във филмите на Рейгадас и в музиката на The Necks или на Икуе Мори, примерно, и което липсва в големия-събитиен-шарен-и-пищен свят на тяхното опако.
Още по темата очаквайте в неделя от 19.30 часа при Еми Барух във „Фотофабрика“.
P.S. Всички квадратни кадри са правени с фотоапарат от Луната. А за Луната, както всички знаят, понякога е най-удачно да се мине през Токио.
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg