„Само минутка“ – Боряна Пандова

Стъпки в нощния сняг (и снегът преди стъпките), демонични овце-гъсеници и Долната земя под тях, изгреви, които понякога са залези, и птици, летящи в обратната на времето посока, кадри от безинтересни метростанции, от вътрешността на бивше селско училище, от болнично-подземно кафене в юго-соц стил, от неочакван повей на вятъра, който може да предизвика микролавина или да не предизвика нищо, от един тотално неитригуващ от гледна точка на масовия потребител паралелен растителен свят (а защо да е и само един… не, повече са). 

Обектите, темите и историите във фотографската изложба на Боряна Пандова „Само минутка“ могат да се съотнесат към света на „ексклузивното“, на „сензационното“, на „привлекателното“ за медийното зомби, така както роман на Ларш Собю Кристенсен се съотнася към „Енциклопедия на 100-те еди-какво си на света“ или към автобиографията на поредната знаменитост от телевизора. Или както филм на Карлос Рейгадас – към шпионски трилър с елемент на спасяване на света. Или както музиката на The Necks или на Икуе Мори би стояла на фона на БГ-радио или на „Металика“, примерно.

Самата авторка го е казала далеч по-добре от мен. Ще си позволя тук един по-дълъг цитат: „Две снимки, правени през една минута. Камерата не мърда. Няма събитие. Няма кръв, смърт, пържола, драма... Няма нищо повече от моята заявка, че е минала една минута. Позволявам си (за ужас на моя куратор) да наричам проекта рисково неартистичен. Или снимки без снимки. Разбира се, не е точно така, но в тях ги няма великият пейзаж, бебето с фльонгата, внушаващата скала, люлеещото се от безсилие африканско дете, тайфунът, впиването на самолет в сграда... Не е юмрук в носа“.

Изложбата, която се открива в Галерия „Кредо Бонум“ на 18 февруари от 16 до 20 ч. (дълго откриване, за да не се скупчват прекалено много хора във време на препоръчителна асоциализация) и ще продължи до 14 март, се състои от 120 фотографии – 60 диптиха от „първа“ и „втора“ снимка на едни и същи обекти и без промяна на фокусната точка, но правени през една минута една от друга. Мерната единица подлежи на множество тълкувания и е безкрайно податлива на интерпретация и разтегляне, като самата Боряна Пандова се шегува, че се е спряла на нея, защото „миговете вече са заети от поетите“.

А един ключов пасаж от текста на Тодор Карастоянов към изложбата гласи:

„Две фотографии, правени през една минута,
могат да не регистрират никаква разлика,
могат да регистрират значителна промяна,
могат да бъдат или да не бъдат видени“

Изложбата „Само минутка“, подкрепена от Национален фонд „Култура“, е част от една доста по-широка и дългогодишна концепция на Боряна Пандова, изследваща т.нар. „обекти на невнимание“, тоест – прибягвайки до случайните примери по-горе – всичко онова, което можем да открием и в романите на Ларш Собю Кристенсен, във филмите на Рейгадас и в музиката на The Necks или на Икуе Мори, примерно, и което липсва в големия-събитиен-шарен-и-пищен свят на тяхното опако.

Още по темата очаквайте в неделя от 19.30 часа при Еми Барух във „Фотофабрика“.

P.S. Всички квадратни кадри са правени с фотоапарат от Луната. А за Луната, както всички знаят, понякога е най-удачно да се мине през Токио.