Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартин Дановски: Планът за възстановяване – дългосрочна цел, която да следваме

Мартин Дановски
Снимка: БГНЕС

България ще получи милиарди евро по Плана за възстановяване на ЕС, който трябва ни помогне за справяне с коронакризата и за устойчиво и модерно бъдещо развитие.

Националният план за възстановяване и устойчивост всъщност е българският отговор на тази задача и представлява български план за реформи и инвестиции до 2016 г. 12 млрд. евро са средствата по този план, който трябва да ни помогнe да преодолеем кризата, предизвикана от коронавируса. И то по начин, с който да изградим една по-модерна в икономика, ориентирана към бъдещето.

Мартин Дановски, съветник в екипа на вицепремиера Томислав Дончев, коментира темата в “Нашият ден“:

“Този план представлява едно доста сериозно и ключово усилие на Европейската комисия да даде възможност на всяка една държава в няколко измерения да подпомогне своя отговор на пандемичнатата криза. Ключовите направления, в които планът трябва да даде отговор, трябва да бъдат в посока – по-висока производителност на нашия труд, по-голяма справедливост на това, което разпределяме, по-сериозна макроикономическа стабилност и не на последно място – устойчивост на околната среда.“

“Друга особеност на плана е това, че той трябва да стъпва на реформи, който съответната държава членка вече е започнала, прави и е достигнала до определена фаза. Но по стечение на обстоятелствата и в тази пандемична обстановка се очаква те да не могат да бъдат движени с темпото, което е било до момента.“

“Въпреки че това е план за икономическо и социално възстановяване, породен от пандемията, той на практика има една дългосрочна цел, която България трябва да следва. В нея голямо място заема както трансформацията на икономиката, така и начинът, по който се формират и се развиват нашите доходи, и начинът, по който средата на живот ни позволява да стигнем не само средноевропейските, но и в бъдеще да бъдем една изключително добре развита страна в Европа и в света.“

Реформите

“Нашите реформи са структурирани в четири основни стълба. Един от стълбовете е наречен “Иновативна България“. В него са групирани няколко реформаторски усилия, основно в т.нар. “триъгълник на създаване на стойност“, това е триъгълникът между – образование, наука и интелигентна индустрия. Тази част от плана, която обобщава около 5-6 проекта, касае и реформата в образователната среда, касае и новата реформа в обща политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите. И дава и нова рамка в определена степен на индустриалната инфраструктура в страната, която ще ни помогне да развием много по-адекватен механизъм за привличане на инвестиции в България.“

“Вторият стълб на плана дава друг вектор на ключови реформи. Това е “Зелена България“, представлява близо 35% от плана. Това е над 4 млрд. лева. И тук основните реформи са в сферата на енергийната ефективност, чрез различни видове инструменти и модернизация на средата.“

“Следващият стълб на плана е наречен “Свързана България“ – тук акцентът е в различните видове свързаност – цифрова, транспортна свързаност и местно развитие. Ние трябва да създадем платформа, в която този ръст да се гради.“

“Четвъртият компонент на плана, който съдържа реформи, е групиран върху подобряване на бизнес средата от гледна точка на законодателство, информационни системи, в системата за правораздаване, цифровизацията и противодействие на корупция.“

Повече можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Вълканов

Борисов и Пеевски – феномените на българската демокрация

Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус"  днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас . Какво пропусна гражданското ни общество, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Какво..

публикувано на 26.07.25 в 09:05
Доц. Жана Попова

Журналистите не бива да спират да пишат за това кой проверява проверяващия

Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул"  коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..

публикувано на 25.07.25 в 15:20

Обжалване пред НЕЛК

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Минчо Димчев, Търговище: Съседът ми направи ламаринен гараж в двора си, непосредствено до моята ограда. Направих молба до Общината и до МРРБ. От министерството ми отговориха, че от Общината могат да разрешат въпроса. Зная, че..

публикувано на 25.07.25 в 14:35
 проф. Таня Йосифова

Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки в ЕС

Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки? Кое е новото според европейската директива? Проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, консултант на "Законът и Темида", коментира новото в правната уредба: "Става дума за новата директива на ЕС 2024/2853, в..

публикувано на 25.07.25 в 12:45
Калоян Василев, Юлия Владимирова и Симеон Димитров

С вкус към формата: Български дизайнери с амбиции за световния пазар

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гости са двама млади, но вече наложили се български дизайнери – Калоян Василев и Симеон Димитров . Те са съоснователи на първото българско студио за мебели, което е представило страната ни на престижната Седмица на дизайна в Милано – едно от най-големите събития в света на интериорния и продуктов..

обновено на 25.07.25 в 11:43