България ще получи милиарди евро по Плана за възстановяване на ЕС, който трябва ни помогне за справяне с коронакризата и за устойчиво и модерно бъдещо развитие.
Националният план за възстановяване и устойчивост всъщност е българският отговор на тази задача и представлява български план за реформи и инвестиции до 2016 г. 12 млрд. евро са средствата по този план, който трябва да ни помогнe да преодолеем кризата, предизвикана от коронавируса. И то по начин, с който да изградим една по-модерна в икономика, ориентирана към бъдещето.
Мартин Дановски, съветник в екипа на вицепремиера Томислав Дончев, коментира темата в “Нашият ден“:
“Този план представлява едно доста сериозно и ключово усилие на Европейската комисия да даде възможност на всяка една държава в няколко измерения да подпомогне своя отговор на пандемичнатата криза. Ключовите направления, в които планът трябва да даде отговор, трябва да бъдат в посока – по-висока производителност на нашия труд, по-голяма справедливост на това, което разпределяме, по-сериозна макроикономическа стабилност и не на последно място – устойчивост на околната среда.“
“Друга особеност на плана е това, че той трябва да стъпва на реформи, който съответната държава членка вече е започнала, прави и е достигнала до определена фаза. Но по стечение на обстоятелствата и в тази пандемична обстановка се очаква те да не могат да бъдат движени с темпото, което е било до момента.“
“Въпреки че това е план за икономическо и социално възстановяване, породен от пандемията, той на практика има една дългосрочна цел, която България трябва да следва. В нея голямо място заема както трансформацията на икономиката, така и начинът, по който се формират и се развиват нашите доходи, и начинът, по който средата на живот ни позволява да стигнем не само средноевропейските, но и в бъдеще да бъдем една изключително добре развита страна в Европа и в света.“
Реформите
“Нашите реформи са структурирани в четири основни стълба. Един от стълбовете е наречен “Иновативна България“. В него са групирани няколко реформаторски усилия, основно в т.нар. “триъгълник на създаване на стойност“, това е триъгълникът между – образование, наука и интелигентна индустрия. Тази част от плана, която обобщава около 5-6 проекта, касае и реформата в образователната среда, касае и новата реформа в обща политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите. И дава и нова рамка в определена степен на индустриалната инфраструктура в страната, която ще ни помогне да развием много по-адекватен механизъм за привличане на инвестиции в България.“
“Вторият стълб на плана дава друг вектор на ключови реформи. Това е “Зелена България“, представлява близо 35% от плана. Това е над 4 млрд. лева. И тук основните реформи са в сферата на енергийната ефективност, чрез различни видове инструменти и модернизация на средата.“
“Следващият стълб на плана е наречен “Свързана България“ – тук акцентът е в различните видове свързаност – цифрова, транспортна свързаност и местно развитие. Ние трябва да създадем платформа, в която този ръст да се гради.“
“Четвъртият компонент на плана, който съдържа реформи, е групиран върху подобряване на бизнес средата от гледна точка на законодателство, информационни системи, в системата за правораздаване, цифровизацията и противодействие на корупция.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg