Отличниците в българската университетска рейтингова система ще бъдат наградени на церемония, организирана от в. “24 часа“. Вестникът ще представи рейтинговата система на висшите училища в страната, която сравнява 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления.
В България класацията на университетите е сравнително ново явление, съществува от около 15 години, когато започва да се извършва по инициатива на в. “24 часа“, а от 2010 г. тя се и институционализира.
Повече за инициативата, която провокира истинското състезание между българските висши училища, разказва в “Нашият ден“ Виктор Иванов, старши репортер вътрешна информация във в. “24 часа“. Той ще бъде и водещ на официалната церемония за награждаването на отличените университети.
“Всичко започна с това, че в началото на този век вече се виждаше ясна криза във висшето образование в България. Започна да се влиза с тройки в специалности, които бяха желани до този момент. Хората нямаха реализация. Масово беше човек, завършил психология, да продава в магазинче или да е касиер. Това ни подсети, че българското висше образование не е систематизирано. Ако един млад човек иска да избере успешна кариера, той няма критерий, на който да се основе. Заради това направихме тази рейтингова система.“
Критериите
“Основните критерии до ден-днешен са едни и същи. Развитието на наука, успеваемост на възпитаниците. Като под успеваемост се разбира не просто да си завършил този факултет, а да работиш по специалността. Нуждата от такива кадри. Практична насоченост на обучението. Те са адски много критерии вече към днешна дата.
От 2010 г. Министерството на образованието припозна тази система, оценката вече не се извършва от нас. Ние сме официален медиен партньор на рейтинга и всъщност всяка година в края, само във в. “24 часа“, може да бъде открито пълното издание на рейтинга."
Дефицитите
“Основният дефицит, върху който се фокусирахме беше, липсата на пряка връзка между бизнес и образование. И той личи не само във висшето, но и в средното образование. Бизнес организации пробваха да направят своя рейтингова система. Тя страдаше от основния дефицит, че не можеше да оцени успеваемостта примерно на възпитаниците на военните училища. Също и на хората, които учат хуманитарни специалности, защото в крайна сметка едно общество, което е съставено само от инженери и няма философи, трудно може да прогресира.“
Любопитното тази година
“От няколко години насам се забелязва увеличен интерес към техническите специалности. Увеличената успеваемост на специалистите от технически специалности, като под технически специалности включвам целия диапазон от чиста математика до всякакъв вид химия и технологии. Но това в крайна сметка е резултат по-скоро от търсенето на пазара, отколкото целенасочена политика.“
Отличени висши училища
“Аз, като възпитаник на Софийския университет, няма как да не се радвам, че той е традиционно на първо място. Това, което ми липсва, по-скоро е добрата реализация на хората с чисто хуманитарно образование. Имаме нужда и от мислители и хуманитаристи и хора с класическо образование, които да мислят широко и извън границите, които задава една чисто техническа дисциплина.“
Военната академия е на първо място в класацията по направление “военно дело“ и на второ място по направление “национална сигурност и отбрана“ в страната ни.
В “Нашият ден“ Доц. Мария Фъртунова, помощник-ректор във Военна академия “Г.С. Раковски“, участва с коментар. Тя е и първи ръководител на официалния проект на МОН за рейтингова система на висшите училища в страната.
“Военна академия традиционно, няколко поредни години, държи първенството на професионално направление „военно дело“. Нещо изключително престижно за академията, тъй като в това професионално направление се обучават български офицери в три специалности, които водят до упражняване на регулирана професия. Което, от друга страна, означава, че има специални изисквания, които гарантират качеството на обучението и изискванията в него са изключително високи.“
“Тазгодишната рейтингова система е десето юбилейно издание. И в юбилейното издание Военна академия държи първенството в направление „военно дело“, това е още един повод за празник. За последните 20 години в системата на висшите училища в България може би това е най-същественото явление, което се е случило. Защото основната цел на проекта беше поставена като повишаване качеството на висшето образование и съвместимостта му с европейските системи за висше образование.“
Критерии, оценяващи реализацията на завършващите
“Основните критерии, които оценяват реализацията на пазара на труда в годините от 2010-а до днес, претърпяха промяна. Днес имаме критерии, които са по-нови, по-съвършени и отразяват по-пълно тази реализация. Отчита се безработицата сред завършилите висше образование. Отчитат се приложението на придобитото висше образование и реализацията, осигурителният доход на завършилите, приносът към осигурителната система; Регионалната реализация, тъй като в хода на изпълнение на рейтинговата система се оказаха показатели, различни за различните региони; Безработицата сред завършилите спрямо средната за региона.“
Ползите от рейтинговата система
“Това създаде възможност за информиран избор на висше училище. Тази система показа разпространението на институциите за висше образование според тяхната различна мисия и според различните им профили. Тя разширява прозрачността на системата за висше образование.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg