Отличниците в българската университетска рейтингова система ще бъдат наградени на церемония, организирана от в. “24 часа“. Вестникът ще представи рейтинговата система на висшите училища в страната, която сравнява 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления.
В България класацията на университетите е сравнително ново явление, съществува от около 15 години, когато започва да се извършва по инициатива на в. “24 часа“, а от 2010 г. тя се и институционализира.
Повече за инициативата, която провокира истинското състезание между българските висши училища, разказва в “Нашият ден“ Виктор Иванов, старши репортер вътрешна информация във в. “24 часа“. Той ще бъде и водещ на официалната церемония за награждаването на отличените университети.
“Всичко започна с това, че в началото на този век вече се виждаше ясна криза във висшето образование в България. Започна да се влиза с тройки в специалности, които бяха желани до този момент. Хората нямаха реализация. Масово беше човек, завършил психология, да продава в магазинче или да е касиер. Това ни подсети, че българското висше образование не е систематизирано. Ако един млад човек иска да избере успешна кариера, той няма критерий, на който да се основе. Заради това направихме тази рейтингова система.“
Критериите
“Основните критерии до ден-днешен са едни и същи. Развитието на наука, успеваемост на възпитаниците. Като под успеваемост се разбира не просто да си завършил този факултет, а да работиш по специалността. Нуждата от такива кадри. Практична насоченост на обучението. Те са адски много критерии вече към днешна дата.
От 2010 г. Министерството на образованието припозна тази система, оценката вече не се извършва от нас. Ние сме официален медиен партньор на рейтинга и всъщност всяка година в края, само във в. “24 часа“, може да бъде открито пълното издание на рейтинга."
Дефицитите
“Основният дефицит, върху който се фокусирахме беше, липсата на пряка връзка между бизнес и образование. И той личи не само във висшето, но и в средното образование. Бизнес организации пробваха да направят своя рейтингова система. Тя страдаше от основния дефицит, че не можеше да оцени успеваемостта примерно на възпитаниците на военните училища. Също и на хората, които учат хуманитарни специалности, защото в крайна сметка едно общество, което е съставено само от инженери и няма философи, трудно може да прогресира.“
Любопитното тази година
“От няколко години насам се забелязва увеличен интерес към техническите специалности. Увеличената успеваемост на специалистите от технически специалности, като под технически специалности включвам целия диапазон от чиста математика до всякакъв вид химия и технологии. Но това в крайна сметка е резултат по-скоро от търсенето на пазара, отколкото целенасочена политика.“
Отличени висши училища
“Аз, като възпитаник на Софийския университет, няма как да не се радвам, че той е традиционно на първо място. Това, което ми липсва, по-скоро е добрата реализация на хората с чисто хуманитарно образование. Имаме нужда и от мислители и хуманитаристи и хора с класическо образование, които да мислят широко и извън границите, които задава една чисто техническа дисциплина.“
Военната академия е на първо място в класацията по направление “военно дело“ и на второ място по направление “национална сигурност и отбрана“ в страната ни.
В “Нашият ден“ Доц. Мария Фъртунова, помощник-ректор във Военна академия “Г.С. Раковски“, участва с коментар. Тя е и първи ръководител на официалния проект на МОН за рейтингова система на висшите училища в страната.
“Военна академия традиционно, няколко поредни години, държи първенството на професионално направление „военно дело“. Нещо изключително престижно за академията, тъй като в това професионално направление се обучават български офицери в три специалности, които водят до упражняване на регулирана професия. Което, от друга страна, означава, че има специални изисквания, които гарантират качеството на обучението и изискванията в него са изключително високи.“
“Тазгодишната рейтингова система е десето юбилейно издание. И в юбилейното издание Военна академия държи първенството в направление „военно дело“, това е още един повод за празник. За последните 20 години в системата на висшите училища в България може би това е най-същественото явление, което се е случило. Защото основната цел на проекта беше поставена като повишаване качеството на висшето образование и съвместимостта му с европейските системи за висше образование.“
Критерии, оценяващи реализацията на завършващите
“Основните критерии, които оценяват реализацията на пазара на труда в годините от 2010-а до днес, претърпяха промяна. Днес имаме критерии, които са по-нови, по-съвършени и отразяват по-пълно тази реализация. Отчита се безработицата сред завършилите висше образование. Отчитат се приложението на придобитото висше образование и реализацията, осигурителният доход на завършилите, приносът към осигурителната система; Регионалната реализация, тъй като в хода на изпълнение на рейтинговата система се оказаха показатели, различни за различните региони; Безработицата сред завършилите спрямо средната за региона.“
Ползите от рейтинговата система
“Това създаде възможност за информиран избор на висше училище. Тази система показа разпространението на институциите за висше образование според тяхната различна мисия и според различните им профили. Тя разширява прозрачността на системата за висше образование.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg