Една малко представяна творба, станала известна с арията на Магда „Chi`il bel sogno di Doreta“, която изпълняват всички сопрани на конкурси и концерти. Записът, който излъчва програма „Христо Ботев“ е от 10 януари 2009 г.
Действащи лица и изпълнители:
• Магда, сопран – Анджела Георгиу
• Руджеро, тенор – Роберто Аланя
• Лизет, сопран – Лизет Оропеза
• Прюние, тенор – Мариус Бренчу
• Рамбалдо Фернандо, баритон – Самюел Рейми
• Ивет, сопран – Моника Юнус
• Бианка, сопран – Алисън Кембридж
• Сузи, мецосопран – Елизабет Де Шонг
• Перишо, бас-баритон – Дейвид Уон
• Кребийон, бас-баритон – Дейвид Крофърд
•, тенор – Тони Стивънсън
• Адолф, тенор – Марти Сингълтън
• Рабоние, Баритон – Джейсън Хендрикс
Стивън Елдридж – пиано
Хор и оркестър на МЕТ, диригент Марко Армилиато
„Лястовичката“ е опера в три действия по либрето на Джузепе Адами, като в основата е текст на австрийските либретисти Алфред Вилнер и Хайнц Райхерт. Първата постановка е на 27 март 1917 г. в операта в Монте Карло. Диригент е Джино Маринуци, а главните роли са изпълнили Джилда дела Рица – Магда, младият тенор Тито Скипа – Руджеро, френският бас-баритон Гюстав Юбердо – Рамбалдо, Инес Мария – Лизет и Франческо Доминичи – Прюние. Представлението е с благотворителна цел в полза на ранените във войната французи.
Италианската премиера е на 5 юни 1917 г. в театър „Комунале“ Болоня. Диригент е Еторе Паница, а ролите изпълняват Линда Канети, Аурелиано Пертиле, Тоти дал Монте. Първата постановка в Рим е на 10 януари 1918 г. Извън Италия операта се играе в Буенос Айрес и Рио де Жанейро още през 1917 г., във Виена през 1920 г., в Ню Йорк през1928 г. В България фондация „Дарина Такова“ я представя през 2015 г. първо в Созопол, а след това и в Стара Загора на фестивала на оперното и балетно изкуство.
Виктор Де Сабата пише: „Толкова елегантна, толкова фина е партитурата на Пучини, партитура, в която леката ирония пробива маниерния сантиментализъм на персонажа, където тангото, фокстротът, шейкът, заедно с полката, с валсовете подчертават нейния оперетен характер, но най-забележителното е извънредно тънката и фина оркестрация“.
Самата Дарина Такова споделя: „Лястовичката“ на един от най-гениалните оперни композитори Джакомо Пучини, е моята любима опера. Сюжетът е сходен на „Травиата“, но на финала никой не умира… Произведението е поръчано като оперета, но любимецът Пучини създал един шедьовър, далеч от оперетните структури и с характерните драматични елементи на оперния жанр. Когато представил операта си, всички възкликнали, че това е една прелестна опера без смъртен случай на финала, типичният завършек на оперните истории, където обичайно героите измират до един (често продължавайки да пеят дълго с пронизани гърла) за разлика от оперетите, където всичко завършва с цветя и рози. Е, Пучини отговорил: „Това е моята опера! Ако искате оперета, препоръчвам ви един мой приятел, който ще ви свърши добра работа. Казва се Лехар“. Пучини е Пучини. „Лястовичката“ е шедьовър за младата любов, за жаждата за любов и за жената влюбена в любовта…“
Иначе накратко историята на създаването е следната. През 1913 г. Пучини е във Виена, където се среща с Франц Лехар. Той го запознава с директорите на „Carltheater“ и разбира се те му предлагат на напише творба по либрето на Алфред Вилнер. Пучини приема да напише комична опера. Когато получава текстовете той е недоволен, защото са прекалено оперетни. В работата се включва и друг известен австрийски текстопидец Хайнц Райхерт. Пучини отново е недоволен. Накрая създаването на италианското либрето е поверено на Джузепе Адами. Така се стига до подписване на договор на 18.04.1914 г. През декември двете действия са готови. През 1915 г. Италия обявява война на Австро-Унгария и става ясно, че премиерата на „Лястовичката“ не може да се осъществи във Виена. Пучини все пак завършва операта през април 1916 г. въпреки упреците, които получава. Премиерата е на неутрална територия – в Монте Карло.
След това Джакомо Пучини прави различни нови версии. Той смята, че „Лястовичката“ е лека, сантиментална опера с елементи на комедия. Според него тя е приятна и ясна, и с нейните валсове и завладяващите мелодии лесна е за пеене.
Съдържание на операта „Лястовичката“ от Джакомо Пучини
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
Йеле Крингс е фотограф, писател и режисьор, който е реализирал проекти по целия свят. Негови творби са награждавани и публикувани в National Geographic,..
Седмица преди едно от най-значимите културни събития за годината в България – турнето на "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра", в рубриката "Разговорът"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg