Проф. Георг Краев: Мартеницата – чудото, което ни прави българи

Какво ни казва мартеницата и първомартенската обредност?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Георг Краев

“Мартеницата е онова чудо, което ни прави българи. Без мартеницата не съм уверен, че щеше да го има онзи огън на българското, който звучи във всичко, включително и в днешното суникакво българско съществуване. Казвам суникакво, защото не се пазят стойностите на фолклорната ни култура. Как се е съхранила мартеницата за мен е чудо. И то едно радостно чудо, много съм доволен, че увиването на бялото с червеното поражда чудото на българското семейство.“

“Българинът уважава и цени семейството си. А то е – дом, земя и разбира се много деца. Всичко това се крие в значенията, които носи мартеницата. Всъщност мартеницата срещаме много по-рано. През първата брачна нощ, когато все още е имало девствени жени и те са ценели своето чудо, своя дар. Те са дарявали своето девство в името на своя род и семейство.“

“Фолклорът е една чудесия, на която за съжаление ние гледаме с очите на четящия човек. Фолклорът е устна култура, т.е – как българинът с помощта на думането на словото опитомява нещата около себе си. Връх е именно тази мартеница, защото имено българският фолклор е пронизан от бялото и червеното. Бидейки словесен той е семиотичен, знаков. Той не е буквален в своето разбиране, когато ние говорим за апотропей, за предпазващия символ на мартеницата.“

“Тези бяло и червено, увити, че и завити около себе си, са онази нишка, онзи стожер на българщина, който ни прави малко по-шантави от другите европейци, малко по-различни. Но от друга страна ние много държим да не бъдем различни и се правим на онова, което не сме. “

Разговора с Георг Краев можете да чуете от звуковия файл.

Ако на 1 март в Израел срещнете някой, който е закичен с мартеничка, със сигурност той е или българин, или молдовец, или румънец.

В Хайфа дори има празник на мартеницата в центъра на завърналите се от чужбина евреи. Празникът е организиран не от българи, а от молдовци. Това казват Феня и Искра Декало от Израел, които подготвиха среща с бесарабската българка Наташа Иванова и с Рут Леви, дългогодишна служителка в Министерството на образованието и науката в България. След пенсионирането си тя учителства с децата на преселниците от България в Израел.

Срещата с двете можете да чуете от звуковия файл.

Как хората пред една от сергиите в Кюстендил коментират символа на мартеницата?

“Символизира здраве и късмет, най-вече здраве. Това е едно старо българско поверие, българска традиция, така е останало във времето и трябва да я следваме.“

“Има най-различни поверия, но това е за здраве и за берекет. Идва пролетта и всичко започва.“

Гласовете на хората можете да чуете от звуковия файл.