Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марсианските хроники на „Постоянство“

Кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance)
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията.

Другата половина от света вдигна рамене и коментира, че със средствата, използвани от мисията, можело да се постигне какво ли не тук, на Земята.

Извън учените и запалените почитатели на Космоса, може би не всички си дават сметка какво се случва пред очите им. Прехранени с образи и преживели немалко революции в живота си, не бива да пренебрегваме значението на това, което може да се окаже най-важното събитие в последните няколко века.

„В момента на Марс тече революция“ – така най-кратко може да се обобщи мисията Марс 2020 на НАСА, смята астрофизикът Владимир Божилов.

„Ако ние обиколим целия космос и установим, че никъде другаде няма живот, това ще е революция и във философията, и във физиката, и в биологията, може би и в теологията и религията – защото ще покаже, че животът е уникален. Но днес нямаме основания да смятаме, че еволюцията се е случила само на Земята, така както нямаме основания да смятаме, че гравитация има само на Земята.

В миналото Марс може би е бил близнак на земята, може би е имал атмосфера, знае се, че на повърхността на Марс преди три и половина до 4 млд. години е имало сладка вода, имало ли е там древни микроорганизми? – отговор на тези въпроси търси марсоходът „Постоянство“, а когато ги намери, ще ни приближи към големия въпрос „Сами ли сме във вселената“.

Ако във всекидневния порой различни новини, все още не сте си изяснили значението на случващото се, чуйте увлекателния разказ на Владимир Божилов, от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31

Проблеми в професионалното образование

Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..

публикувано на 11.03.25 в 08:20
Инж. Емил Митев

Еврика! Успешни българи: инж. Емил Митев

"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..

публикувано на 10.03.25 в 17:05

Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба

Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..

публикувано на 10.03.25 в 16:40

Биологическият факултет предлага бъдеще за младите

Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..

публикувано на 10.03.25 в 11:15