Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Добрич почетоха паметта на проф. Иван Сарандев

Проф. Иван Сарандев
Снимка: Дом-паметник „Йордан Йовков“/Фейсбук страница

Година след като напусна този свят големият литературен историк и критик Иван Сарандев, Домът паметник „Йордан Йовков“ в Добрич почете паметта му, за да да възроди всеотдайното дело на  професора.

Неговата монография „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и  с националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г. Професор Сарандев има още една монография, посветена на Йовков – „В света на „Старопланински легенди“. Той изследва творчеството на писателя с вещина и ерудиция, като посвещава голяма част от живота си на тази кауза. За това разказва в „Артефир“ главният музеен уредник на Дом паметник „Йордан Йовков“ в Добрич Кремена Митева.

“Нашето желание е да съхраним паметта дългогодишните връзки на учения с град Добрич и Добруджа. Известно е, че сред разностранните му изследователски интереси особено се открояват неговите трудове за Йордан Йовков, както и поредицата от литературни анкети, между които и анкета с поетесата Дора Габе и книга за нея.  

Тези две имена винаги са се асоциирали с Добруджа. Те неизбежно срещат учения с Добрич и най-вече с Дом-паметник „Йордан Йовков“, тъй като в музея се съхраняват фондове за двамата писатели и са уредени експозициите "Йордан Йовков – мъдрият мълчаливец на българската литература“, “Дора Габе – дъщеря на равнината“.

“Проф. Сарандев е сред специалистите, които преди 40 години консултират тематико-експозиционния план за първата постоянна експозиция, която предстои да бъде открита в тогавашния град Толбухин.“

Повече за личността на проф. Сарандов можете да чуете от разговора в звуковия файл.

Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия.

През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков.

След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
147 години от Шипченската епопея

Докато съществува и един българин, споменът за тези епични моменти винаги ще бъде жив

Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...

публикувано на 24.08.24 в 12:40

Жива картина на епичните Шипченски боеве

Доколко историята днес определя поведението ни? Познаваме ли я? Дали наистина всичко това, което наричаме Шипченска епопея, показва нещо грандиозно, нещо извънредно? Дали наистина, 147 години по-късно, е в ежедневието ни, дали го носим в сърцата си, дали го предаваме на децата си?  Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с..

публикувано на 24.08.24 в 12:07

Исторически музей - Дряново – бъдеще в миналото

Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободата. Д-р Иван Христов , директор на Исторически музей - Дряново – разказва в "Семейно радио" за музейното дело, паметта и смисъла от..

публикувано на 24.08.24 в 11:30

Боженци: Легендата за болярката Божана и как селото става културен резерват

През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката Божана, която през 1393 г., бягайки от превземането на Велико Търново, се укрива със семейството си в планината и стига до малка рекичка. Тя се установява по северните склонове на Стара планина и полага..

публикувано на 23.08.24 в 11:09
Илюстративна снимка

Инициативен комитет възражда емблематичния ансамбъл "Габрово"

В мобилното студио на предаването "Нашият ден" от град Габрово гостува 27-годишният хореограф и режисьор Иван Любомиров, който изпълнява и длъжността заместник-областен управител на Габрово. Той е също така член на инициативния комитет за възстановяването на ансамбъл „Габрово“. В интервюто той сподели важни аспекти около историята и бъдещето на..

публикувано на 23.08.24 в 10:15