Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Дишай, Девня“ – възможната (не) възможна промяна

Снимка: Фейсбук, личен профил

Това са истории за малките градчета, за това да искаш най-нужното и за (не)възможната промяна. На 8 март гражданските сдружения “Дишай, Девня“ и “За Земята“ организираха протестно шествие срещу изгарянето на отпадъци в България и мръсния въздух. Денят завърши с изложба в Дома на киното, озаглавена “Малки истории“. Тя показва борбата на седем жени от Девня за чист въздух.

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци.

Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня.

Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.

В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За първи път в историята на този индустриален град граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.


Мирена Иванова от “Дишай Девня“ разказва в “Нашият ден“ истории за малките градчета и болните теми на България.

“Борбата за (въздуха в Девня) е борба не само на местните жени, трябва да кажа, че се отнася за всички майки, жени, хора. Радвам се, че успяхме в един такъв ден да направим това събитие и да провокираме обществения интерес.“

“Моят мотив да се включа в сдружението и да бъда един от учредителите беше, че искам просто по-добър въздух за моите деца, за моето семейство. Искам с личния си пример да увлека и други хора, надявам се да се вдъхновят от нас, да променят нещо не само да чакаме и да недоволстваме срещу това, което се случва и което ни засяга като граждани. Имаме права съответно за това да живеем в по-чиста околна среда.“

“Девня е един мъничък град, при нас има изобилие на вода, има прекрасен извор, който представлява обект на туристически интереси, който е изключително живописно място. Изобщо град Девня е наследник на стария римски град – Марцианопол, в който се намира и уникалният за Европа “Музей на мозайките“. Всяко градче си има свой характер, своя душа, трябва да се опитаме да ги съхраним.“

Надяваме се да има по-строг контрол върху това, което в момента работи като мобилна инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци. И дори това, което съществува, отново да се преразгледа решение за това дали работи съгласно всички правила. Борим се за измервателна станция в кв. “Повеляново“. Реагираме на всякакви инвестиционни намерения, свързани с това Девня и територията на общината да се третира като площадка за отпадъци. Против внасянето и изгарянето на отпадъци сме.“

“Аз съм читалищен библиотекар, екологичната тематика ми е много близка. Опитвам се да рециклирам вкъщи, в семейството, дори и на работното място. Имам две момчета на 12 и 14 години, ученици са. “

“Вярвам, че можем да променим нещата, иначе не бих се включила.“


Ваня Захариева също коментира темата в “Нашият ден“:

“Първото, което трябва да направим, което направихме от “Дишай, Девня“, е активните, будните граждани да застанем с лицето и с гласа си и да говорим за проблемите на града ни, да преодолеем страха. Не можем да крием, че хората в Девня се страхуват – да не бъдат нападнати, репресирани, да не им се стоварят впоследствие неочаквани проблеми на главата, да нямат проблеми на работното място.“

“Изписаха се много неща, особено в началото срещу нас. Тъкмо бяхме излезли на обществената сцена. Това е показателно, още нищо не бяхме направили, свършили и ни бяха нападнали. Но това ни даде сила, че сме на прав път, че сме докоснали някаква много болезнена нервна струна и точно това е нашият път, по който трябва да вървим – открити, смели. А иначе е трудно, лишаваме се от времето, което трябва да дадем на своите родители, на професията, на дома.“

“Нашата изложба се казва “Малки истории“. Всеки от нас има своята малка история. Моята малка история е, аз бях със съпруга си в Германия, изкарвали сме си хляба там, но винаги сме мислели като поостареем да се върнем в родината, да се грижим за родителите си.“

Разговорите можете да чуете от звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д.н. Любомир Стойков и д-р Петър Шойлев след защитата на дисертацията.

Избрано: Българин на 88 години с докторантура: Петър Шойлев доказва, че никога не е късно

През август в  "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с 88-годишния Петър Шойлев, наскоро завършил докторантура във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той доказва, че никога не е късно да се учиш и да се стремиш към нови върхове...

публикувано на 27.08.24 в 11:35
На път към Черни връх

129 години от основаването на Българския туристически съюз

Преди 129 години на Черни връх е основан Българският туристически съюз от Алеко Константинов. За заветите на Щатливеца  и бъдещето на планинския туризъм в България разговаряме с Лъчезар Лазаров – изпълнителен секретар на БТС. Организираното туристическо движение цели участниците в него да опознават България, като същевременно култивират в..

публикувано на 27.08.24 в 09:57
Най-малко двама души са били убити при руски ракетен удар по цивилна града в Кривой Рог.

Втора поредна нощ на руски удари с дронове и ракети в Украйна: Нови атаки по критична инфраструктура

За втора поредна нощ руската армия осъществява масирана атака срещу Украйна с ракети и дронове. Вчерашният ден бе белязан от удари по енергийни съоръжения и критична инфраструктура в най-малко 10 региона на страната. Ракетен удар в град Кривой Рог доведе до смъртта на двама души. Съединените щати осъдиха действията на Русия, като президентът Джо Байдън..

обновено на 27.08.24 в 09:48
Захарно сорго

Как се прави маджун от захарно сорго?

Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят  Апостол Апостолов .   Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни,..

публикувано на 27.08.24 в 08:55