Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Наградите „Гоя“ и испанската вълна в киното

Екипът на филма „Момичета“, който получи четири награди „Гоя“
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Момичета“ на режисьорката Пилар Паломеро беше отличен като най-добрия филм на 35-ото издание на испанските филмови награди „Гоя“. Драмата, която с историята си рисува един поколенчески портрет и беше номинирана в 11 категории, спечели отличията и за най-добър нов режисьор, оригинален сценарий и операторско майсторство.

На церемонията по връчването на тазгодишните награди „Гоя“, която се проведе както физически, така и онлайн, присъстваха най-големите звезди на испанското кино. С това те затвърдиха безспорните качества на киното в Испания и дадоха пример за това как творците могат да се поддържат във времена като днешните.


Испания е дом на първокласни режисьори, които са оставили незаличима следа във филмовото изкуство с работата си върху едни от най-великите кинопроизведения правени някога. Те са толкова талантливи, че едва ли има жанр, в който биха могли да се почувстват неудобно.

Испанките филми подчертават силата и възможностите на простата визия, светлина и пространство. Те често изследват сложното психологическо човешко подсъзнание, в някои случаи като представят интелигентни заплетени сюжети, които комбинират трагедии, съдби, съвпадения, любов и съперничество, а в други – като боравят с т.нар. магично-реалистична перспектива. В тях прозира и характерно чувство за хумор, което балансира между сатирата, пародията, поп изкуството и черната комедия.

Киното е несравнимо пътешествие за сетивата, а едва ли има кинокритик, който би отрекъл, че именно испанското кино умее фино, елегантно и с много чувство да играе по най-тънките струни на човешката душа.

Ако един зрител иска да се впусне в подобно блажено филмово пътешествие из киното на Испания, той най-вероятно би започнал приключението си от пионери като Луис Бунюел и Карлос Саура, след което би минал през доминиращите международната филмова сцена режисьори като Алмодовар, Алехандро Аменабар и Хулио Медем, и накрая със сигурност ще стигне до Алекс Пина. Създателят на най-гледания неанглоезичен филм в историята на Netflix, а именно – „La Casa de Papel“ („Къща от хартия“), е майстор в създаването на запомнящи се герои и може би именно това е причината този сериал да се превърне в истински феномен.


„La Casa de Papel“ прикова зрителите към екрана и ги накара да чувстват и размишляват над днешните капиталистически общества, които будят дълбоки противоречия, и по този начин измести американските блокбъстъри. Никога досега испански сериал не е успявал да привлече толкова голямо влияние. Подобно на Дали и превърналата се в символ маска с лика на художника, „La Casa de Papel“ вече се счита за емблема на Испания. Публиката симпатизира на героите на Пина, приема ги за свои приятели, вълнува се с тях и за тях. Сериалът печели награда „Еми“ и дори Стивън Кинг не крие, че е възхитен от сценария и следи всеки епизод.

През последните десетилетия испанските филми са неизменна част от световните филмови фестивали, а и от платформи като Netflix, с която Алекс Пина има дългогодишен договор за създаването на ексклузивно съдържание.

Какво в испанското кино подтиква зрители от цял свят да не откъсват очи от екрана – чуйте от киножурналистката и режисьорка Станислава Айви.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25