Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наградите „Гоя“ и испанската вълна в киното

Екипът на филма „Момичета“, който получи четири награди „Гоя“
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Момичета“ на режисьорката Пилар Паломеро беше отличен като най-добрия филм на 35-ото издание на испанските филмови награди „Гоя“. Драмата, която с историята си рисува един поколенчески портрет и беше номинирана в 11 категории, спечели отличията и за най-добър нов режисьор, оригинален сценарий и операторско майсторство.

На церемонията по връчването на тазгодишните награди „Гоя“, която се проведе както физически, така и онлайн, присъстваха най-големите звезди на испанското кино. С това те затвърдиха безспорните качества на киното в Испания и дадоха пример за това как творците могат да се поддържат във времена като днешните.


Испания е дом на първокласни режисьори, които са оставили незаличима следа във филмовото изкуство с работата си върху едни от най-великите кинопроизведения правени някога. Те са толкова талантливи, че едва ли има жанр, в който биха могли да се почувстват неудобно.

Испанките филми подчертават силата и възможностите на простата визия, светлина и пространство. Те често изследват сложното психологическо човешко подсъзнание, в някои случаи като представят интелигентни заплетени сюжети, които комбинират трагедии, съдби, съвпадения, любов и съперничество, а в други – като боравят с т.нар. магично-реалистична перспектива. В тях прозира и характерно чувство за хумор, което балансира между сатирата, пародията, поп изкуството и черната комедия.

Киното е несравнимо пътешествие за сетивата, а едва ли има кинокритик, който би отрекъл, че именно испанското кино умее фино, елегантно и с много чувство да играе по най-тънките струни на човешката душа.

Ако един зрител иска да се впусне в подобно блажено филмово пътешествие из киното на Испания, той най-вероятно би започнал приключението си от пионери като Луис Бунюел и Карлос Саура, след което би минал през доминиращите международната филмова сцена режисьори като Алмодовар, Алехандро Аменабар и Хулио Медем, и накрая със сигурност ще стигне до Алекс Пина. Създателят на най-гледания неанглоезичен филм в историята на Netflix, а именно – „La Casa de Papel“ („Къща от хартия“), е майстор в създаването на запомнящи се герои и може би именно това е причината този сериал да се превърне в истински феномен.


„La Casa de Papel“ прикова зрителите към екрана и ги накара да чувстват и размишляват над днешните капиталистически общества, които будят дълбоки противоречия, и по този начин измести американските блокбъстъри. Никога досега испански сериал не е успявал да привлече толкова голямо влияние. Подобно на Дали и превърналата се в символ маска с лика на художника, „La Casa de Papel“ вече се счита за емблема на Испания. Публиката симпатизира на героите на Пина, приема ги за свои приятели, вълнува се с тях и за тях. Сериалът печели награда „Еми“ и дори Стивън Кинг не крие, че е възхитен от сценария и следи всеки епизод.

През последните десетилетия испанските филми са неизменна част от световните филмови фестивали, а и от платформи като Netflix, с която Алекс Пина има дългогодишен договор за създаването на ексклузивно съдържание.

Какво в испанското кино подтиква зрители от цял свят да не откъсват очи от екрана – чуйте от киножурналистката и режисьорка Станислава Айви.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Шумналиев

"Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време

Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..

публикувано на 26.01.25 в 09:00
Любомир Канов

Любомир Канов в късния следобед

Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..

публикувано на 26.01.25 в 08:25
Изложба „Acqua alta“ – първи етаж

България и Венецианското биенале

Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..

публикувано на 25.01.25 в 12:45

Думите и войната

"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..

обновено на 25.01.25 в 09:25

Възстановиха "Лазарица" в режисьорския прочит на Крикор Азарян

Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..

публикувано на 25.01.25 в 09:10