12 март е Световният ден срещу цензурата в интернет. Той се отбелязва от 2008 г. по предложение на неправителствени организации, сред които “Репортери без граници“ и “Амнести Интернешънъл“.
Колко трудно е да се анализира интернет?
Темата коментира в “Нашият ден“ Методи Дреновски, управител на голяма хостинг компания.
“Факт е, че интернет дава възможност за много лесно разпространение на информацията, свобода на всеки човек да изрази това, което мисли. Особено в последните години, когато се появиха социални мрежи, технологиите се развиват и дават възможност на всеки човек да създаде собствен уебсайт, блог или да използва друга платформа, за да изрази своето мнение свободно и публично.“
“Всяка свобода е свързана и с отговорности. Всяка свобода може да доведе до спекулации с нея. И тук естествено се е появила цензурата, не само в медиите и интернет, но се е появила много преди това. Това са нормите и правилата, които формират нашето общество. Може би има полезна цензура, може би има и не толкова полезна. Невинаги цензурата е нещо лошо.“
Цензура в интернет и свобода на словото
“Има различни видове цензура – едната се налага от държавата, свързани с геополитически интереси, корпоративна цензура и общностни цензури, където в дадено общество се налага някакъв вид контрол върху това, което си говорят. Цензурата в интернет, която може да се наложи в публичния ѝ вид, която да влияе на обществени медии, може да е свързана с определени регулации в криминализиране на определени действия. Корпоративната цензура вече зависи, говорим само за интернет компании, е нещо, което налагат самите корпорации по едни или друг начин. Виждаме в социалните медии, че всяка една социална медия в един момент може да заеме някаква позиция, която е корпоративна и тя съответно взима определени мерки.“
Бъдещето
“Със сигурност симбиозата между човека и компютъра ще се засилва все повече. И технологичните аспекти ще влияят все повече върху живота на хората и върху медиите.“
Повече за видовете цензура в интернет можете да чуете от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Нели Огнянова, медиен експерт.
“Освен формалния повод в последно време и много специфични поводи ни водят към темата за цензурата в интернет. В Европейския парламент беше направено обсъждане на свободата на медиите в три държави от ЕС – Полша, Унгария и Словения. Комисар Вера Юрова призова за нови инструменти за защита на свободата на словото в ЕС. За по-добра връзка между защитата на върховенството на закона и свободата на словото, както знаем това е нов инструмент, който включва в себе си и мониторинг върху медийната свобода и медийния плурализъм. Заедно с това през вчерашния ден станаха ясни и предложения на “Репортери без граници“, които се отнасят до медийната свобода, специално в България в няколко насоки – сигурност на журналистиката, мерки, свързани с финансирането, кой да бъде и кой никога да не бъде финансиран с публичен ресурс и европейски средства, защото не отговаря на определени стандарти, на трето място, достъпът до информация е нещо много важно. За да имаме свобода и за да няма реална цензура, журналистите, медиите, гражданите трябва да имат гарантиран достъп до информация. И на четвърто място са мерките за етика и професионализъм.“
“В последната Българска конституция има изричен запис, който казва “Цензурата е забранена“. Остава да видим какво представлява цензурата, защото в Конституцията дефиниция няма, и има ли случаи, в които намесата да е законна. Цензурата е намеса в съдържанието, само че не всяка намеса в съдържанието е цензура. Понякога е възможно при определени обстоятелства намесата в съдържанието да е необходима от гледна точка на защита на правата на хората.“
“Големият въпрос е как едновременно и дали е възможно да няма незаконно съдържание в една платформа и същевременно да не се засяга свободата, многообразието и законното съдържание.“
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg