Колкото до басейна

Фотокнигата на забележителната фотографка Яна Лозева е озаглавена „Басейн Рай“. Интересно е, че в цялата книга не откриваме басейн, а колкото до Рая – колебанията започват още от първите фотографии. 

Вярно, че на обложката на книгата има едно щедро народило ябълково дърво, а на първата фотография зад розовото перде на някакъв вход на къща можем да си представим какво ли не, тоест възможно райско място, райско преживяване, райски... ябълки (такива също няма заснети в книгата). 

Вярно е също, че думата Рай предизвиква възклицания като „Райско ми е!“, „Като в Рая съм“ и пр. Може да се ориентирате по-натам в страниците на книгата по въвеждащия текст на Зорница Христова, която основателно отбелязва, че „във всеки пейзаж се съдържа разказ за едно пътуване“...

Но какъв е разказът? Къде е Раят? Питате се и разбирате още на следващата страница, че вече сте там. В Рая на детството, в Рая на природата, в Рая на нещата-които-са-истински, в Рая на светлината. 

Пътища, къщи, прозорци, кърпа, яйца в найлоново пликче, дете, жени, мъже, галоши, окапали листа на цвете в разрохкана пръст, разсад домат, синя кутия за бижута, цъфнал клон, цъфнало дърво, следобедно слънце в някакво място-не-тук. И тук. 

Защото фотокнигата на Яна Лозева успява да ни пренесе в Любимец, което е реалното място, да ни изведе от него, да ни запрати в нашите си такива места, да ни въвлече в друга география – на вътрешния свят, където се пази частица от Рая – независимо дали вън и вътре съвпадат. И ако се запитате накрая „Това ли е Раят?“, ще отговоря, че по-интересният въпрос е за басейна. А отговорът е в интервюто.

Чуйте Яна Лозева.