Дали ЦИК и комисиите по места ще успеят да проследят пътя на бюлетините, при това да „отсеят“ всички дребни нарушения при вота? Наистина тази година обстановката е необичайна – поради пандемичните условия, но не само заради това. Има и ред други, уж дребни на пръв поглед промени в законодателството, има и силно завишен интерес за гласуване от съгражданите ни в чужбина, а също – има и страх у хората, някои наши сънародници някак си не се доверяват на машинния вот – вече напълно законен и почти въведен в действие.
За някои особености при предстоящия вот и поне две-три предизвикателства – говори в "Нашият ден" председателят на Обществения съвет към Централната избирателна комисия Росица Матева.
Много от избирателите, пък и не само те, а и политици и общественици се изказаха още преди време против машинното гласуване (официално въведено в законодателството за предстоящите избори). А всъщност е много по-лесно и бързо гласуването с машина, защото машината най-малкото не позволява да съществуват нередовни бюлетини, а подаването на вота е по-бързо от подаването на бюлетина на бяла хартия.
Тази година проблем се оказа и желанието на много повече наши сънародници в чужбина да гласуват на парламентарните избори – почти двойно повече от друг път. От около 45 хиляди за европейските избори преди две години – сега бройката надвишава малко над 87 хиляди подали заявления за гласуване. Това е нещо хубаво, но живеещите в САЩ, Турция и Великобритания недоволстват от законовото положение – само 35 възможни секции в държавите извън Европейския съюз.
Росица Матева смята, че няма нищо страшно – в най-лошия случай във всяка претоварена секция в чужбина ще може да се отворят още „тъмни стаички“ т.е. в една секция ще могат да гласуват поне няколко души едновременно, ако организацията е добра.
Чуйте повече в звуковия файл.В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..
В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев. Чуйте предаването от звуковия файл. Снимки – Мария Мира..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Коя реалност "Помним какво направи Зукърбърг , премахвайки фактчекърите от "Мета" в САЩ,..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да сме радостни и затова дебнем къде има повод за това. Като му се порадваме, порадваме и го споделяме, което и ще направим в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Асен Кисимов, Йосиф..
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg