Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как и колко пандемията промени съня ни

Световен ден на съня – „Редовен сън за здравословно бъдеще“

| обновено на 19.03.21 в 09:27
Снимка: pixabay

На 19 март се отбелязва Световният ден на съня.

Имате ли проблеми със съня, свързани с пандемията от Covid-19? Промени ли пандемията ритъма на живот?

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Нейко Нейков, невролог и специалист по проблемите със съня:

“Върху здравните специалисти пандемията повлия със сигурност върху съня. Има проведени за последната една година над 79 проучвания за качеството на съня при здравните специалисти. Имаме наблюдения и върху нормалната популация от пациенти. Имаме много сериозно обостряне на оплакванията от безсъние, както и при пациентите с хронична инсомния нещата са по-зле."

С около 30% са се увеличили оплакванията от безсъние при общата популация от пациенти в работоспособна възраст

"Основно се коментират тревожността, както и промененият начин на живот. Хората, когато работят, имат един изграден сънен график. В последната година много специалисти се прехвърлиха на дистанционен начин на работа, работа от вкъщи, което променя ритуалите, които един човек си е създал.

Когато леглото е на два метра от теб, всяка лека умора може да бъде тълкувана като почивка или сън, което естествено ще наруши нощния. Стандартните рефлекси, които сме си изградили, трябва да бъдат заменени от нови. Допълнително тревожността, изолацията, която особено при нас локдаунът не е толкова тежко изразен, но в страни като Испания, които бяха изолирани със седмици, което води допълнително до повишаване на тревожността, до отключване на психиатрични състояния и за съжаление влошаване на всички видове сънни оплаквания.

Съвременните технологии също започнаха да увреждат съня

"Монитори с течни кристали ни гледат навсякъде, синята светлина, която излъчват, ни събужда, води до нарушение на съня. Всеки е с телефон, с таблет, с дисплей на колата си. Филтрите донякъде решиха проблема, но лошото е друго, все пак това ни е интересно.“


Влияние на Covid-19 върху съня

Самият Covid-19 за съжаление има директно вреда върху нервната система. Около една пета от усложненията от коронавирус са свързани с периферна или централна нервна система. Системно нарушенията на съня са налице както в рамките на острата инфекция, поради допълнителните чисто телесни изживявания, поради самия задух, поради мускулните болки, които причинява."

Препоръки

Спазване на добра хигиена на съня. Лягане и ставане по едно и също време, без значение от нашата натовареност. Място, определено само за сън, в което да няма телевизор, часовник, телефон, компютри. Изобщо да се избягва вечерно време допълнителни източници на светлина.

Използване на филтри за съответната светлина, трябва да имаме филтри за съответната светлина навсякъде. Също и ограничението, защото ние на тези таблети, телефони възбуждаме интереса си, което ни буди.“

Колко часа е здравословният сън

“Това е строго индивидуално. Има доста сериозна вариация от самия организъм. Всеки човешки организъм има индивидуално своите нужди от почивка и от сън, което са две различни неща. По правило най-активната ни възраст е от 25 до 55 г. – от 7 до 9 часа сън са препоръките, но с вариация плюс минус един час. Постепенно с възрастта спадат нуждите от сън. Там може да се достигне, особено от човек, който по принцип има нужда от по-малко сън, до 2-3 часа.“

Чуйте повече за това как се отразява промяната на часово време върху съня от интервюто в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изборът да се завърнеш в България

Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..

публикувано на 18.09.25 в 09:29

Д-р Драгомир Иванов: Националната антибиотична политика е комплекс от много фактори

Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
Д-р Фани Цуракова

Когато тревожността променя стила на живот, трябва да помислим за помощ

През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis  г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
д-р Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Варицелата може да доведе до тежки усложнения

Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..

обновено на 17.09.25 в 12:46

Улеснен достъп на медицинските специалисти в училищата до здравните данни на децата

Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..

публикувано на 17.09.25 в 12:01