Често политиците губят мяра преди и по време на избори. Езикът на омразата става все по-ожесточен и агресивен. Затова и Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе с препоръка срещу словото на омразата по време на предизборна кампания.
Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация, разказва повече в "Законът и Темида" за езика на омраза по време на избори.
В навечерието на парламентарните избори вече се наблюдават наченки на политическо публично слово, които по никакъв начин не съблюдават речевия етикет. Обикновено това е период, в който кризата в изказа се задълбочава и не са малко примерите за нарушения на етиката в говоренето, за езикова нетърпимост и обидна лексика. Налице е често словесна враждебност между политиците, вместо умело подбрани предизборни послания. В такива случаи ценностните предложения за политики са заменени от враждебна и агресивна лексика, насочена срещу политическия опонент, която ескалира до недопустими крайности, дискриминационни прояви и език на омразата.
Свободата на изразяване е едно от основните права на човека, залегнало както в българската Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Тази свобода на изказа не е абсолютна и е необходимо да се предотврати враждебната реч, чието разпространение подбужда, насърчава или оправдава омразата, основана на нетолерантност.
Следва да се подчертае, че правозащитните стандарти на Съда по човешките права в Страсбург по отношение на свободата на словото се разпростират и върху неприемлива за широката част от обществото реч. Същевременно обаче е важно да не се преминава невидимата граница между остро слово и слово на омразата. Забраната за враждебно говорене е регламентирана в множество български и международни законови актове, а борбата с него е обект на многобройни документи и препоръки, които нямат правнообвързващ характер.
Като национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза КЗД препоръчва на партиите, техните лидери и кандидати по места да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика. Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано. Това касае и предизборното говорене и ангажира политиците към правомерен изказ на техните послания. Така те няма да трансформират дебата в агресивни персонални нападки срещу опонентите си и да създават враждебна, застрашителна среда, нарушаваща правата им.
Дискриминацията, тормозът, речта на омраза и идеологиите или дискурсът в предизборни кампании са пряко и задължително в противоречие с демократичните принципи и може да подкопаят основните ценности на демократичните държави и нашите общи конституционни традиции.
В своя Препоръка за борба с дискриминацията и словото на омраза в предизборните кампании Европейска мрежа на органите за равенство (ЕКВИНЕТ) подчертава, че забраната на дискриминация задължава политическите партии, техните лидери и кандидати да се въздържат както в програмите си, така и в кампаниите си от използване на дискриминационен език или предлагане на дискриминационни политики. В обхвата на предизборните кампании медиите от своя страна трябва да се въздържат от подкрепа на дискриминационна и нетолерантна реторика или слово на омраза.
Недискриминацията и амбицията за равенство са основни принципи на европейските демокрации, а предизборните кампании са ключови тестове за ангажираността им. Във време на избори проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е политиците, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права.
Чуйте повече в звуковия файл.
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg