Често политиците губят мяра преди и по време на избори. Езикът на омразата става все по-ожесточен и агресивен. Затова и Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе с препоръка срещу словото на омразата по време на предизборна кампания.
Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация, разказва повече в "Законът и Темида" за езика на омраза по време на избори.
В навечерието на парламентарните избори вече се наблюдават наченки на политическо публично слово, които по никакъв начин не съблюдават речевия етикет. Обикновено това е период, в който кризата в изказа се задълбочава и не са малко примерите за нарушения на етиката в говоренето, за езикова нетърпимост и обидна лексика. Налице е често словесна враждебност между политиците, вместо умело подбрани предизборни послания. В такива случаи ценностните предложения за политики са заменени от враждебна и агресивна лексика, насочена срещу политическия опонент, която ескалира до недопустими крайности, дискриминационни прояви и език на омразата.
Свободата на изразяване е едно от основните права на човека, залегнало както в българската Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Тази свобода на изказа не е абсолютна и е необходимо да се предотврати враждебната реч, чието разпространение подбужда, насърчава или оправдава омразата, основана на нетолерантност.
Следва да се подчертае, че правозащитните стандарти на Съда по човешките права в Страсбург по отношение на свободата на словото се разпростират и върху неприемлива за широката част от обществото реч. Същевременно обаче е важно да не се преминава невидимата граница между остро слово и слово на омразата. Забраната за враждебно говорене е регламентирана в множество български и международни законови актове, а борбата с него е обект на многобройни документи и препоръки, които нямат правнообвързващ характер.
Като национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза КЗД препоръчва на партиите, техните лидери и кандидати по места да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика. Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано. Това касае и предизборното говорене и ангажира политиците към правомерен изказ на техните послания. Така те няма да трансформират дебата в агресивни персонални нападки срещу опонентите си и да създават враждебна, застрашителна среда, нарушаваща правата им.
Дискриминацията, тормозът, речта на омраза и идеологиите или дискурсът в предизборни кампании са пряко и задължително в противоречие с демократичните принципи и може да подкопаят основните ценности на демократичните държави и нашите общи конституционни традиции.
В своя Препоръка за борба с дискриминацията и словото на омраза в предизборните кампании Европейска мрежа на органите за равенство (ЕКВИНЕТ) подчертава, че забраната на дискриминация задължава политическите партии, техните лидери и кандидати да се въздържат както в програмите си, така и в кампаниите си от използване на дискриминационен език или предлагане на дискриминационни политики. В обхвата на предизборните кампании медиите от своя страна трябва да се въздържат от подкрепа на дискриминационна и нетолерантна реторика или слово на омраза.
Недискриминацията и амбицията за равенство са основни принципи на европейските демокрации, а предизборните кампании са ключови тестове за ангажираността им. Във време на избори проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е политиците, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права.
Чуйте повече в звуковия файл.
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg