История на изкуството, което оцелява в пожари, войни и политически сътресения

„Този театър е произведение на съвременното изкуство. Това е огромна сграда, изградена по всички правила на естетиката, с плосък покрив и величествен портик, на който се извисява направени от алабастър – Аполон, стоящ на един крак в колесница, неподвижно управляващ три коня и с досада гледащ към кремълската стена, която ревниво го отделя от древните руски светини.“ – така описва сградата на Московския оперен театър руският поет и писател Михаил Лермонтов.

В съботната вечер на програма „Христо Ботев“ (на 20 март от 20 часа) се отбелязва годишнината на Болшой театър със знакови заглавия, някои от които представени за пръв път на неговата сцена.

Ще прозвучат откъси от „Руслан и Людмила“ и „Иван Сусанин“ от Глинка, „Мазепа“ от Чайковски, рядък запис на „Скъперникът рицар“ от Рахманинов и „Псковитянката“ от Римски-Корсаков.

Специален акцент в предаването са българските участия на престижната сцена, за които разказваме с материали от Златния фонд на Националното радио и фрагмент от спектакъла „Италианката в Алжир“ изигран в Москва при гостуване на Софийската опера през 1981 година.

Болшой театър, втората по големина оперна сцена в Европа е сред символите не само на Москва и Русия, но и на световната култура. Официалното откриване на сградата, която ще приюти един от най-известните образци на оперното и балетно изкуство се състои преди почти два века – на 18 януари 1825 година. Историята на самия театър обаче започва доста по-рано.

За рожден ден на московския Болшой театър се смята 28 март 1776. На тази дата княз Пьотр Урусов получава разрешение от руската императрица Екатерина II да създаде първия частен балетен театър в Русия. Сградата е построена на десния бряг на река Неглинная и е открита на 30 декември 1780. Изходът извеждал към улица Петровка, затова и театърът започнал да се нарича „Петровски“.

Петровският театър няколко пъти сменял собствеността си до есента на 1805, когато изгорял. Трупата започнала да изнася представления на различни частни сцени, но година по-късно театърът получил статут на императорски и през 1808 артистите играят на сцената на новопостроената сграда на Арбатския площад. Но и това прекрасно дървено здание има кратък живот, изпепелено от пожар по време на Отечествената война от 1812. Строителството започва още следващата година. Официалното откриване на новата сграда е на 18 януари 1825. След 30 години бляскав живот Болшой Петровски театър споделя участта на своя предшественик. Пожар, вилнял три дни през март 1853, изпепелява почти всичко.

Три години по-късно театърът отваря врати за тържествата по случай коронацията на император Александър II.

Реконструираната след пожара сграда на Болшой театър е с четири метра по-висока. Колоните са запазени, но фасадата е променена. На мястото на алабастровата тройка коне на Аполон се появява отлят от бронз впряг от четири коня, който познаваме днес.

Специално внимание е обърнато на театралната зала, която побира вече 2 300 души.

Всеки детайл в нея работи за добрия звук и това е причината често самата тя да е наричана огромен музикален инструмент.

На 13 март 1917 Императорският Болшой театър е обявен за Държавен Болшой театър. След революцията наред с културната програма, в театъра се провеждат и конгреси на съветската власт.

На 22 октомври 1941 театърът е частично разрушен от бомба. Ремонтът започва същата зима, въпреки военните условия, а през есента на 1943 Болшой театър отново отваря врати.

След разпадането на Съветския съюз липсва достатъчно финансиране на институцията, което до води до проблеми със сградата. Толкова, че в началото на 2000 състоянието е толкова лошо, че съществува реална опасност историческия паметник да се изгуби напълно. Последната голяма реставрация и реконструкция на сградата продължава от 2005 до 2011 когато Болшой театър отново отвори врати.

Не са малко българските артисти жънали огромни успехи в Болшой театър. Любомир Бодуров, Катя Попова, Благовеста Карнобатлова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Валери Попова, Борис Христов и много, много други!

С особена почит от публиката на Болшой се ползва Николай Гяуров.

В звуковия файл може да чуете кратко интервю на оперния певец от 4 май 1983, в което той разказва за съвместен концерт с Мирела Френи на Московската сцена.

Софийската опера гостува 4 пъти в Болшой театър.

Първото турне е през 1953 година, когато солистите изнасят концерт на 27 октомври.

През 1978 в рамките на Дни на българската култура в СССР се играят оперите „Аида“, „Саламбо“ и „Цар Калоян“. Сред солистите са Христина Ангелакова, Любомир Бодуров, Мария Венциславова, Иван Велчев, Мария Димчевска, Райна Кабаиванска, Павел Куршумов, Сабин Марков, Александрина Милчева, Рени Пенкова, Стоян Попов, Никола Смочевски, Димитър Станчев и диригентите Александър Владигеров, Константин Илиев, Иван Маринов и Асен Найденов.

В Златния фонд на радиото са запазени и частичка от спомените на Асен Найденов за първите му стъпки в Московския оперен театър.

Третото гостуване на Софийската опера в Болшой театър е през 1981 г. В програмата са оперите „Италианката в Алжир“, „Хан Аспарух“ и „Хан Крум Ювигий“ и балетите „Сюита в бяло“ и „Федра“.

Последният гастрол на Софийската опера в Болшой театър беше през 2018 година с Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков и балетът „Корсар“ от Адолф Адам.

Пред Светлана Димитрова, примата Габриела Георгиева сподели мислите си след големия успех на трупата преди три години.