Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варна, хубава Варна...

Калоян превзема Варна на този ден – 24 март, през 1201 г. Едва оттогава градът трайно се свързва с България и българите...

Паметник на цар Калоян
Снимка: varna.bg

„Духовно покори страните, които завладя със меч“ – пише Стоян Михайловски в химна си. Това се отнася и за Варна, защото тя през вековете много повече време е била небългарска, отколкото българска. 

„Калояновата конницаИсторикът и директор на Парк-музея „Владислав Варненчик“, филиал на Военноисторическия музей София, доктор Невян Митев, разказва за обсадата на Варна от Калоян, но и за най-голямата битка край града – на крал Владислав Варненчик и Ян Хуниади, срещу османците двеста и четиридесет години след това. От историка Траян Димитров, уредник в Музея по нова история на града, ще узнаете защо градът се е казвал за известно време Сталин, кога и как е възникнал и разцъфнал туристическият облик на града, как Варна се е превърнала от двайсетхилядно селище в днешния голям град.


В разговора с писателя Ангел Ангелов става дума дали призивът на Стоян Михайловски се отразява в духа на града. Припомняме си проф. Людмила Стоянова, Кольо Севов, Атанас Липчев и др., които не са между нас вече, но даваха облик на културния живот в морската столица. Става дума и за Публий Овидий Назон – бил ли е във Варна светвноизвестният днес римски поет на път към изгнанието си в днешна Румъния преди двайсет века, или не.

Битките са отминали, а Варна с мултниетническия си дух е жива и красива. Очевидно е важно днес градът да помни историята си, но да печели симпатии с уреден живот и висок културен дух, а не с болезнено вглеждане в междуетническите  вражди, кипели някога край това забележително крайморско селище. Май така трябва да се тълкува Михайловски днес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54
Григор Цанков - изпълнителен директор на

Еврика! Успешни българи: Надежда Маркова

Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката.  Доскоро са я интересували..

публикувано на 28.04.25 в 17:00

Художничката Петя Илиева в най-луксозния и най-бедняшкия марокански хамам

Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..

публикувано на 27.04.25 в 10:35
Александра Миланова

Александра Миланова е първият български представител в Глобалната младежка академия

България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...

публикувано на 26.04.25 в 09:25
Ивелина Пашова

Как се раждат положителните истории в училище

Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..

публикувано на 25.04.25 в 12:45