Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варна, хубава Варна...

Калоян превзема Варна на този ден – 24 март, през 1201 г. Едва оттогава градът трайно се свързва с България и българите...

Паметник на цар Калоян
Снимка: varna.bg

„Духовно покори страните, които завладя със меч“ – пише Стоян Михайловски в химна си. Това се отнася и за Варна, защото тя през вековете много повече време е била небългарска, отколкото българска. 

„Калояновата конницаИсторикът и директор на Парк-музея „Владислав Варненчик“, филиал на Военноисторическия музей София, доктор Невян Митев, разказва за обсадата на Варна от Калоян, но и за най-голямата битка край града – на крал Владислав Варненчик и Ян Хуниади, срещу османците двеста и четиридесет години след това. От историка Траян Димитров, уредник в Музея по нова история на града, ще узнаете защо градът се е казвал за известно време Сталин, кога и как е възникнал и разцъфнал туристическият облик на града, как Варна се е превърнала от двайсетхилядно селище в днешния голям град.


В разговора с писателя Ангел Ангелов става дума дали призивът на Стоян Михайловски се отразява в духа на града. Припомняме си проф. Людмила Стоянова, Кольо Севов, Атанас Липчев и др., които не са между нас вече, но даваха облик на културния живот в морската столица. Става дума и за Публий Овидий Назон – бил ли е във Варна светвноизвестният днес римски поет на път към изгнанието си в днешна Румъния преди двайсет века, или не.

Битките са отминали, а Варна с мултниетническия си дух е жива и красива. Очевидно е важно днес градът да помни историята си, но да печели симпатии с уреден живот и висок културен дух, а не с болезнено вглеждане в междуетническите  вражди, кипели някога край това забележително крайморско селище. Май така трябва да се тълкува Михайловски днес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Цената на паметта

Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни.   Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..

публикувано на 05.02.25 в 18:46

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15