Как свободното време ни прави неравни?
Темата коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева.
Въпросът за свободното време не е от днес, а се поставя за обществено обсъждане още от края на 19-и век. Тогава свободното време е привилегия, достъпна само за определен тип съсловия, които са имали възможност да мислят върху живота, да разсъждават върху собственото си битие и да задават дневния ред на живота на другите.
Свободното време съвсем не е било нещо общодостъпно. Постепенно започва разговорът за лимитирания работен ден, за това, че работниците трябва да имат време, в което да не са служебно заети. Без това време да се назовава “свободно“ и без то да бъде обвързано с някакъв вид независим живот.
В годините въпросът става все по-сложен и добива многообразие от форми на дебат.
Напоследък като че ли стана интересна темата за съдебните решения за Съда на европейските решения на ЕС – по запитвания на Словения и Германия съдът се е произнесъл по въпроса – следва ли времето, което не е работно, но е време на разположение, да бъде считано за такова, което следва да бъде заплатено като време за полагане на труд, или това време се смята за свободно за полагащия труд. Тук Съдът категорично се е произнесъл, че всяко време, в което работещият следва да бъде на разположение и са му отнети възможностите да организира своето време по начин, по който той намира това за подходящо и полезно за себе си, следва да бъде считано като работно време и заплатено по достоен начин.
Дефицитът на свободно време ще се окаже все по-голям и по-сложно да бъде компенсиран с наши действия, тъй като ние сами възприемаме състоянието, в което ограничаваме свободното си време в полза на нашата служебна заетост. Следвайки дефинициите, трябва да кажем, че свободното време не е само времето, в което ние не сме служебно заети. Тук трябва да бъде изключено и времето, в което ние изпълняваме семейните си, домашните си, битовите си задължения. Свободното време в тази дефиниция трябва да бъде включено времето, в което ние надграждаме себе си.
Всеки дефицит на свободно време рефлектира върху възможността да съхраняваме нашата емоционална интелигентност и емпатичност по отношение на общуването си с другите. Във всеки един момент, в който някой ви каже, че имате прекалено много свободно време, защото работите от вкъщи, цялото време е на ваше разположение. Или пък напротив ви прави упрек, че вие прекалено често си губите времето в правене на нищо. Можете да се въоръжите с отговора, че всъщност ползвате правото си на свободно време.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
И двете деноминации празнуват Възкресение Христово, което е централно събитие в християнската вяра. Това е денят, в който се отбелязва възкресението на Господ Иисус Христос след неговото разпятие и кръстна смърт. За смисъла на празника. С какво се отличават богослуженията им? Различна ли е символика на боядисаните яйца? Какви са традициите и..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на гости в студиото е проф. Росен Коларов, специалист по лицево-челюстна хирургия. И не само: професионален фотограф-художник, бил е ръководител на болница и на агенция, създател и деец на българската..
Ирина Вачкова и Ивайло Иванов-Бензо са партньори и в живота, и в работата с глината от вече повече от четвърт век. Различни като творчески търсения, те все пак са развивали стила си заедно и неминуемо са си повлияли един на друг. И двамата са очаровани от могъществото и красотата на природата, която в Априлци е достатъчно близо, че да пренесат..
"Щом сме се събуд ѝли и газим земята, значи всичко е наред " – с тази всекидневна мъдрост от Северозапада ме посрещнаха в село Злидол, област Враца. Навръх Цветница няколко местни добри жени раздаваха пакети с храна на възрастни хора в затруднено положение. Инициативата е част от кампанията на фондация "Прави добро! Бъди добър!" "Подари..
През целия си живот Даниел Георгиев е бил свързан с храната и произвеждането ѝ, въпреки че завършва Строителния техникум и Минногеоложкия университет в София. Съдбата, късметът, а може би и упорството и решимостта, го срещат с възможността да предлага, а сетне и да произвежда храна. И така, от нулата, както казва той, заедно с брат му създават..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg