Непосредствено преди културата отново да се затвори в Covid кризата, в Софийската градска художествена галерия имаше вернисаж. Художничката София Грънчарова представи инсталация от фрагментарни образи от градската среда. Тяхната функция е рязко променена и вниманието и начинът, по който зрителят ги гледа, също стават различни. На фокус в избора на фрагменти е присъствието на човешкото тяло на рекламните пана – любопитно е как те са уголемявани и деформирани многократно и как си въздействат с архитектурата в града и с хората около тях. В наблюдението на художничката над тези образи се откриват съпоставки с фигурата на фланьора от 19-и век, който се разхожда по улиците без конкретна цел и посока, и наблюдава внимателно тълпата от хора и архитектурата. София Грънчарова открива аналогии със собствените си разходки и чрез художествени жестове коментира какъв е фланьорът в един български град днес.
Чуйте повече в звуковия файл.
Изложбата се реализира в рамките на изложбената програма на Национална стипендия „С усилия към звездите”.
Снимки – СГХГ
Погледът като основно сетиво подсказва известна дистанция, така както фланьорът никога не си позволява да се доближи до образите или хората, които наблюдава. Като контрапункт на тази физическа дистанция художничката създава серия от скулптурни обекти, които канят зрителя да се приближи, изкушават го да се покатери по меките и топли повърхности.
Понятията за мащаб, дистанция и близост се откриват в цялата изложба, като предлагат на съвременния фланьор да счупи рефлекса за дистанциране от обекта на любопитство, особено ако този обект (одушевен или не) отвръща на погледа му. Отправено е предизвикателство към пасивността на наблюдаващия. В мимолетния срещнат поглед се крие безкраен потенциал, който плаши. Защото, ако се осмелиш да се вгледаш отблизо, ако си позволиш да се приближиш, нещата може да не бъдат такива, каквито са изглеждали. Нещата може да се разпаднат на парчета и илюзията може да бъде изгубена. Не започва ли всъщност тогава безкрайният потенциал от възможности?
Ритъмът на вътре-вън, галерия-град, тяло-архитектура, извежда изложбата от залата и продължава с работата „Голям избор”, представена на два билборда на ъгъла на бул. „Тодор Александров” и бул. „Цар Борис ІІІ”.
19 март – 4 април 2021
Ментор: Правдолюб Иванов
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
