Имахме късмета и щастието през 2016 г. на Софийския международен литературен фестивал да го срещнем на живо и да се убедим не само във високото качество на неговата поезия, но и да усетим деликатността му, да чуем словото му, да се възхитим на аристократизма му.
В месечника „Знак“ поетът пише: „Има обаче смърти, които не могат да бъдат приети". И това в пълна сила се отнася за неговата. Поетът Адам Загаевски (1945-2021) напусна този свят на 21 март в Краков на 75 години, но поезията му ще продължаваме да четем... За нея той написа в българското издание „Невидима ръка“ с избрани стихове в превод от полски на Силвия Борисова: „Пишат я милиони по целия свят, четат няколко хиляди късогледи.“
Загаевски е от лидерите на литературното Поколение ’68. Освен световен поет, той е и есеист, преводач, преподавател. Отличен е с престижни литературни награди. За него Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
На онази паметна среща в София Загаевски прочете стихотворение, посветено на Бродски, „от когото много се възхищавам като поет и имам щастието и честта да го познавам лично.“
Адам Загаевски създаде, по думите на Томаш Ружицки, „поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени...“
А преводачката му Силвия Борисова обяснява защо е избрала да преведе тъкмо този поет така: „Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години.“
Ето и самото стихотворение, отпечатано през 1999 г. в списание „Зешити литерацке“ и след 11 септември 2001 г. в „Ню Йоркър“:
Опитай да възпееш осакатения свят
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друга имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте само двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.
Чуйте репортажа от срещата с Адам Загаевски и интервюто с преводачката Силвия Борисова.
Адам Загаевски е роден през 1945 година в Лвов, Полша. Семейството, заедно с други полски семейства, е прогонено през същата година и се преселва в Гливице. По-късно живее няколко години в Берлин. През 1982г. в разгара на общополските вълнения срещу комунизма Загаевски напуска Полша и живее в Париж, чете лекции в университета в Хюстън, а по-късно и в Чикаго. Адам Загаевски е автор на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През 2002 г. Адам Загаевски се завръща в Полша и живее в Краков.
Адам Загаевски е полски поет със световно признание. Той е съосновател и водач на течението, наречено Поколението 68 – новата вълна в полската литература. Своеобразен манифест на това течение е неговата книга „Непредставеният свят“, излязла през 70-те години на 20 век. Сред по-известните му стихосбирки са: „Комуникат” (1972), „Платно” (1990), „Завръщане” (2003), „Невидима ръка” (2009).
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg