Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проверка на здравето след Covid-19 – какво да изследваме

Снимка: БГНЕС

Какви изследвания и консултации за проверка на нашето здраве след Covid-19 трябва да направим?

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Чавдар Ботев, хематолог.

“Първо, трябва да разделим болните на три групи. Първата – това са леко преболедувалите. Втората – това са средно тежко преболедували и третата са тежко преболедувалите. Дори в групата, която е преболедувала леко, пациентите, включително и младите, понякога наблюдават следния феномен – пулсът, ако преди е бил 80, става 120. Това говори, че има проблем със сърцето. При такива болни е хубаво да се пускат изследвания, касаещи сърдечната дейност. Отделно, винаги когато се пускат изследвания, се пуска пълна кръвна картина и от нея добиваме представа дали са повишени левкоцитите, и какво е отношението на другите бели кръвни клетки – лимфоцитите.


Трябва да запомним, че винаги когато пускаме пълна кръвна картина,  трябва да пускаме и урина. Защото се наблюдават промени и понякога при това заболяване бъбреците страдат незабележимо. Така че трябва да пуснем и маркерите за бъбречно заболяване. Винаги е хубаво да се пусне и изследване за чернодробната функция

Не трябва да забравяме и коагулационния статус, защото в дъното на проблемите седят коагулационни проблеми. Но те обикновено са от друг тип, не са от обичайния тип, при който имаме тромбози, въпреки че и това е възможно, а е по-скрит.

При средно тежките случаи нещата са абсолютно същите, но вече пациентът може би трябва да се обърне към по-специализирани клиники – кардиологична, неврологична – и да се изчистят съответните проблеми, защото заболяването протича тежко, но по-големият проблем ще бъдат трайните увреждания, които могат да останат.

При най-тежките случаи вече се изисква хоспитализация и специфичен преглед от специалисти. Препоръчвам на тези пациенти на шестия месец и след година от боледуването е хубаво да проследим и да видим дали няма да настъпят някакви промени, защото, според литературните справки, една част от болните отключват автоимунни заболявания.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12