От архивите на Метрополитън опера: „Граф Ори“ от Росини

Спектакълът, който ще имате възможността да проследите, е на последната комична опера на Джоакино Росини, един рядко поставян шедьовър. Спектакълът от 2 февруари 2013 година, освен шеметното изпълнение на Хуан Диего Флорес в коронната вече за него роля на графа бележи и още едно значимо и любопитно събитие – дебюта на сопраното Прити Йенде. Може да сте слушали талантливата южноафриканска певица като Мари в „Дъщерята на полка“ от Доницети през март 2019 в директно излъчване от Метрополитън. Ще може да се докоснете и до нейното звездно изгряване там!


Йенде научава партията на Адела само за месец, след като титулярката за ролята тогава Нино Мачаидзе се разболява. По-късно през август грузинката ражда момченце, така че, за такова щастливо „разболяване“ говорим. Щастливо и за Прити Йенде, която освен изключителен глас, притежава и рядка музикалност. Със своята Адела тя покорява публиката на Мет.

Режисьор на спектакъла е Бартлет Шер, носитен на „Тони“ за продукция на Бродуей. Номиниран е 9 пъти за тази престижна награда. Любопитното е, че Шер дебютира в Мет през 2006 г. с постановка на „Севилския бръснар“ от Росини, превърнала се в хит. В тази продукция участват Хуан Диего Флорес, Джойс ди Донато и Диана Дамрау, звездите, които „изградиха“ и „Граф Ори“ през 2011.

Определят последния комичен шедьовър на Росини като изключително труден за поставяне. Много по-оргинално и същевременно рисково заглавие от популярния „Севилски бръснар“. Многопластово, еклектично, остроумно и противоворечиво! Предизвикателство и за публиката за разбирането на скритото послание отвъд бутафорната фасада.


Операта се състои от две напълно различни на пръв поглед действия. Решението на Бартлет Шер е да постави сцената в огромна дървена кутия, подобно на куклен театър, в която се случва всичко. Около дървената рамка на тази кутия се виждат сценични машинарии от 18 и 19 век. Шер изобретява измислен персонаж без реплики на сценичен работник, който непрекъснато „снове“ и се грижи за подредбата на реквизита – премества декоративните храстчета, дървета и атрибути по сцената. Всичко това създава силното усещане за театър в театъра. Според някои критици – напълно излишно. Но според други – хипертрофията на външната условност помага за възприемането на сюжета като параван на сериозните вътрешни преживявания и противоречия на героите. Тоест, Бартлет Шер изважда на преден план конфликта между формата и съдържанието, което е абсолютно авторово, вложено изначално от Росини.


Драматургията на този откровено неприличен сюжет разкрива и поставя въпроса за верността и копнежа. За войната, за цената на войнолюбството у мъжа, която плаща и любимата (ако възприемем условно кръстоносните походи като просто една военна авантюра). Вярност и копнеж, облечени в комична форма – подобна драматургия няма как да се постави линейно (смятат поддържниците на Бартлет Шер, и оправдават неговите спорни решения). За съжаление, достойнствата на постановката не са дооценени и основният „препъни камък“ е сцената в спалнята на графинята от второто действие. „Пошла, арогантна...“, но ако беше прочетена по-приемливо това би разрушило цялата провокативна стилистика на спектакъла и връзката ѝ с дълбоките смислови пластове на произведението, заключават феновете.


В музикално отношение операта изобилства от „разкошни мелодии, оригинален акомпанимент, остроумни ефекти в оркестъра, изискана хармония, драматични ситуации пълни със смисъл и остроумие“ – пише Берлиоз и определя „Граф Ори“ като една от най-добрите партитури на Росини. „Никъде другаде освен в „Бръснаря“ композиторът не е толкова остроумен и весел.“

Съставите на Метрополитън дирижира Маурицио Бенини. В ролите: Хуан Диего Флорес, Прити Йенде, Карин Дейе, Натан Гън, Никола Уливиери, Ашли Емерсън, Сусан Ресмарк и други.

Съдържание на операта „Граф Ори“ от Росини