Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ивайло Дичев: Политиците правят това, което журналистите им позволяват

| обновено на 29.03.21 в 10:53
Ивайло Дичев
Снимка: БГНЕС

Какво ни казват политиците преди изборите, има ли истински политически и обществен дебат в публичното пространство и как той се модерира от медиите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:

„Свободата на медиите е доста особена тема за България, а твърденията за „най-свободната свобода“ са цинизъм“. Никъде, по нито една телевизия няма диалог и дебат по нито една предизборна тема. Принципът да се отказва въобще дебата, какъвто виждаме у не една партия, е много интересен. От друга страна, управляващите партии никога не са поставени в дебат с опозиционните. Тоест, текат едни монолози и няма никаква предизборна кампания. И нито един важен въпрос не се дискутира истински, например какво е мястото на България в „Зелената сделка“, в отношенията на Европа с Америка и Китай – къде сме ние там, какво правим? И тъй като няма никакви аргументи, а само се хвърлят някакви думи, медиите трябва да започнат да канят някакви истински експерти, след дебатите, които да обясняват на хората кое от казаното в студиото е истина и кое е лъжа. Защото политиците се замерят с някакви листове, а накрая ние нищо не разбираме...“

Защо няма аргументи в дебатите

Българските медии стигнаха дотам журналистите да бъдат домакини – канят някакви хора, които да се изкажат. А журналистът не е домакин, той е човек, който има мнение, който разследва и казва накрая кое е било вярно и кое е било невярно. А какво имам ние – едни любезни домакини и след дебата ние оставаме ошашавени и нищо неразбрали. Да не говорим за стратегията „отвличане на внимание“ – пускат се някакви „кьор фишеци“ от типа „джендър идеология“, какво значи това? – някой журналист попита ли някого какво има предвид, като ги говори тези неща, освен невежество и непознаване на английски език. Политиците правят това, което журналистите им позволяват – развяват си коня. И така, докато пускат някакви димки, създават свой бранд, вместо да бъдат принуждавани да се аргументират и техните факти да бъдат критикувани. Само вижте какви глупости се ширят като въпроси – имаме ли нужда от електрически ток, или нямаме... Безумие. Политическият дебат трябва да се води от журналисти – те да измислят темите, задават въпросите, притискат събеседниците и накрая трябва да се заеме позиция и да се каже – този каза истина, този каза неистина. Какъв дебат може да има в сегашната ситуация, когато се събират само опозиционни или управляващи партии – не може! И това се случва най-вероятно защото има някаква зависимост, финансова.“

Какво получават гражданите

Управляващите се стремят да убият гражданската енергия от протестите през миналата година с това, че не се явяват на дебати и с това, че дебатите се провеждат по този начин, защото хората си казват: „Ами, няма кой“ и няма да отидат да гласуват. За мен това е целенасочено, както е целенасочено това, че не решиха въпроса с гласуването в чужбина, както и на карантинираните хора, убиха възможността да се гласува по пощата. И това се случва, защото политическото и гражданското не са в интерес на тези, които управляват, всяка такава енергия ще ги събори. И най-добрият пример е така нареченото „джипка шоу“, където премиерът говори каквото си иска сам, на когото си иска, където си иска и не може въобще да му се зададе въпрос. Гражданската енергия е убита чрез скука и формализиране на дебата. А без надежда, само с песимизъм, не се прави държава, не се прави нация. Този разпад е пагубен за нас като нация и държава. Ако нямаме среща и дискусия, то няма демокрация и това вече не е държава.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изборът да се завърнеш в България

Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..

публикувано на 18.09.25 в 09:29

Д-р Драгомир Иванов: Националната антибиотична политика е комплекс от много фактори

Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
Д-р Фани Цуракова

Когато тревожността променя стила на живот, трябва да помислим за помощ

През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis  г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
д-р Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Варицелата може да доведе до тежки усложнения

Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..

обновено на 17.09.25 в 12:46

Улеснен достъп на медицинските специалисти в училищата до здравните данни на децата

Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..

публикувано на 17.09.25 в 12:01