Защо медиите и свободата на словото останаха встрани от предизборните дебати, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Иво Инджов.
„Със сигурност медийната криза се набива на очи, от една страна, управляващите действително намират начин да комуникират с публиката както те си представят, заобикаляйки медиите, свеждайки ролята на медиите до обикновен регистратор, до препредаващи това, което се случва да речем в „джипката“ на премиера, където комуникация с журналистите няма. И тук проблемът е, че журналистите и медиите допускат това да се случи. От друга страна, ние тук забелязваме най-изкривеното лице на медийно-политическата симбиоза по време на предизборни кампании, защото се дават едни пари на медиите - било то от държавни субсидии, било то от медийни пакети, или от някакви други средства. И който има пари, получава отразяване в медиите, независимо дали става въпрос за управляващи или опозиция. Това е много порочен български модел, който е залегнал не само в Изборния кодекс, той го позволява, няма ясно разграничение между традиционната реклама и PR-а, маскиран като журналистическо съдържание. От друга страна има дълбоки нагласи, механизми, рефлекси и от двете страни - и от страна на политиците, и от страна на медиите, че това нещо е позволено, че това нещо е редно, "ден година храни". По този начин хората не биват информирани обективно и безпристрастно за това какво се случва в предизборните кампании и кои са големите проблеми на България.
Тези пари не са само по време на кампанията. Това са пари от еврофондове извън кампанията, и те са много повече отколкото парите, които се разпределят по време на кампанията. Това са средства по обществени поръчки, това са т.нар. договори за медийно обслужване на общините, това е един огромен източник на финансиране. Това до голяма степен обяснява мълчанието на медии, макар че вие сте напълно права, че поне отделни журналисти би следвало да поставят въпросите, които да речем присъстват в пакета на "Репортери без граници"."
Защо големите медии с национално покритие, не коментират разследванията на своите колеги
"Това не прави чест на българските редакции. В интерес на истината тези зависимости не засягат всички медии. Има медии, които провеждат по-свободна редакционна политика и това си личи. Но в случая с разследванията, може би има и някаква ревност, и криво разбран собствен интерес, че, „ако не е наше разследване, ние няма да го популяризираме“, но това противоречи дори, ако щете на стандартното разбиране за журналистите като една глутница, която като подхване една тема, я кара докрай. Тук такова нещо няма, и ние от тук насетне трябва да започнем да разглеждаме проблемите на българските медии не толкова в отношенията медии-политика, икономически, корпоративни зависимости, а до това каква е журналистическата култура в България. Дали хората, които работят в редакциите и упражняват професията на журналист, имат усещането и съзнанието, че принадлежат към едно съсловие, колкото и аморфно да е то, чиито интереси, чиито ценности и чиито разбирания за България, за света, за обществото, трябва да бъдат различни от тези на политиците, и на мениджърите и собствениците, които им плащат заплатите. Това е един дълъг разговор, който в България все още не е започнат."
Мястото на обществото
"Българското общество не е достатъчно взискателно към своите медии, макар че ще чуете и прочетете във Фейсбук „остави ги, те са всички един дол дренки". Не е така разбира се. Но медиите са такива каквото е обществото. Не може да имаме някакъв медиен авангард, а обществото да е заспало, или обратното – да имаме публичен авангард, а пък медиите да са заспали. Като скачени съдове са.
Затова трябва да се стимулират отделни медийни проекти, отделни медии, отделни групи за натиск и активисти, и да се дава по-голяма публичност, и все нещо добро ще избуи."
През тази седмица в Изпълнителна агенция за българите в чужбина беше учредена Асоциация на българските културни сдружения в чужбина. На учредителната среща присъстваха представители на различни културни сдружения на български творци, живеещи зад граница. Заедно в подкрепа на българските културни дейци зад граница От каква подкрепа се нуждае..
На 20 август от 20:30 ч. площадът пред Русенската опера ще се превърне в сцена под открито небе за едно от най-впечатляващите музикални събития на това лято — концертното изпълнение на "Carmina Burana" от Карл Орф. В събитието ще участват сопраното Даниела Караиванова, тенорът Георгиос Филаделфевс и баритонът Венцеслав Анастасов, както и хорът и..
Събеседник в "Нашият ден" е адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация "Програма Достъп до информация". Тема на разговора са предизвикателства пред съдебната система, арестите на кмета на Варна Благомир Коцев и общинските съветници от ПП-ДБ във Варна, делата-шамари. Легитимни ли ще бъдат юридическите актове на лицата с изтекли..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg