Малката като самолет-играчка „Чесна“ ни отвежда до континента, както в Занзибар наричат Танзания. Целта ни е еднодневно посещение на национален парк, в който имаме амбициозната идея да снимаме „голямата петорка“ на Африка – слон, носорог, лъв, бивол, леопард. Тогава още не знаем, че в този резерват носорози няма, но пък ще видим как хипопотамът си показва само ушите и носа над водата, за да поеме въздух преди да се спусне да ходи по дъното повече от пет минути. Да, правилно прочетохте – той не може да плува, а просто си се разхожда по дъното на реката. Затова никога не се гмурка надълбоко.
Летим си ние с „Чесната“, снимаме нереалистичното синьо на Индийския океан и се правим, че не забелязваме колко малолетни са пилотите. Самолетът каца безупречно точно пред малка масичка, на която са сервирани бисквити и чай, а до нея джипът вече ръмжи, готов за тръгване. Саадани нешънъл парк е 13-ият резервата на Танзания сравнително малък със своите 1064 кв.км. На фона на Сренгети, например, който е цели 17 хиляди квадратни километра.
Чака ни чудесно приключение, чието друсане през пресечена местност ще превърне камъните в бъбреците ни в ситен пясък. Природата е в очакване на дъждовния сезон, който всеки момент трябва да започне. Реките са пресъхнали. Пръстта е спечена като селска пета. Често се виждат следи от опожарени треви – контролиран огън, който подготвя терен за новата трева.
Първите животни, които виждаме са антилопите. Първото стадо се изнася с ведри подскоци. Това ни дава възможност да видим, че задните им части са очертани с идеален кръг от бели косми. Антилопа Уотърбък. „Затова им викаме тоалетни чини“, подсмихват се водачите, които зорко гледат с бинокъл откъде ще се появи лешояд. Не че си падат по зловещите птици. Просто където има мърша, там се навъртат големите котки, за които мечтаем.
Пред очите ни като в екзотичен зоопарк се превъртат живи картини със зебри, спокойно пасящи антилопи гну, импала, куду, блу уайлдебийст, пладнуващи на сянка жирафи, прекосяващи пътя маймуни-бабуини… Изведнъж насреща ни се опулва бивол с вити рога. Първият от Голямата петорка е отснет надлежно, преди да се оттегли в храстите.
Водачът спира, вглежда се в земята и ни показва стъпките на лъвица с малкото ѝ. Пръстта обаче е толкова суха, че едва ли са минали скоро. Подобен подход има и към слонските „следи“. Те са доста забележителни като се има предвид, че един гигант изяжда около 300 кг треви и клонки дневно.
Понятието път е доста имагинерно. Често пъти рейнджърът слиза от колата с мачете в ръка, отсича набързо някое изпречило се на пътя на джипа дръвче и продължаваме напред. В отънелите от безводието езера нашенски щъркели се събират, за да отлетят към България може би. Добър повод да вържем мартениците си на близкия баобаб. Той е млад и зелен – на едва 150-200 години съдейки по ствола съм с диаметър около 2 метра. На някои обиколката стига до 45 метра! Но те пък са на почтената възраст от 5000 години. В кората му се задържа вода (понякога стотици литри) и дървото е нещо като резервоар на живителна влага за ожаднели от сухия сезон слонове. Те разбиват с бивните си кората и утоляват жаждата си със събраната в ствола вода. Някои баобаби са кухи и се използват за жилища. Един дори бил автобусна спирка и в него се подслонявали до 30 пътници.
Плодовете на дървото също са гиганти – нещо като бухалките на златните момичета. Сърцевината на вкус напомня сладък талашит, но местните го накисват с вода и захар и тогава заприличва на подсладена ряпа. Непривлекателните шушулки са истинска хранителна бомба – сдържат Витамин С, желязо, калий и магнезий с шест пъти повече антиоксиданти от боровинките, шест пъти повече витамин С от портокалите и четири пъти повече калий от бананите. Дори прословутият кейл не може да се сравнява с плодовете на баобаба. Ех, ако бяха и вкусни…
Слънцето напича и шансът да видим някоя от големите котки става все по-рехав – при жега те предпочитат да се излягат на сянка, ако са лъвове или да се изпружат на полегат клон в случай, че са леопарди.
Толкова е горещо, че жирафите изглеждат като изкуствени между дърветата – не помръдват. За да не изпуснем хипопотамите и крокодилите поемаме към река Уами. Тя е дълга 490 км и имаме късмета да се возим на лодка до устието ѝ, което обагря в кафяво тюркоазените води на Индийския океан. По водите се носи сух клон. Грешка. Това е крокодил, който само се прави на незаинтересован. След миг от водата изскача нещо като табуретка с уши, придружена от лъскав гръб с формата на обърната вана. Хипопотам! Изпръхтява сърцераздирателно и шумно се потапя, недоволен от присъствието на натрапниците.
Саадани парк е единственият резерват в цяла Източна Африка, който граничи с Индийския океан. До неотдавна ловът е бил разрешен, но откакто стрелянето по животни е забранено популацията им постепенно се увеличава.
Сравнително малката площ не пречи на Саадани да е едно от най-удивителните места на планетата. Само тук фауната и флората на континента и океана се преплитат. Белоснежните пясъчни плажове граничат с гъсти мангрови горички. Поляните с високи треви съседстват с туфи палми. Танцуващи делфини в океана и грациозни жерави, ибиси, марабу, фламинго, черни и бели щъркели на плиткото. Пернатият свят е многолюден. За разлика от тежкотонажния. Шпорим джипа по пътищата в търсене поне на слон.
И той се появява! Колкото да ни погледне небрежно и … да започне да чеше гърба си в бронята на джипа. Е, тогава разбрахме, че клатенето от неравния терен е безобидно като разходка в парка. Стресът сякаш отключва късмета и не след дълго успяваме да видим лъвица и леопард.
Авантюрата Саадани приключва с обратен полет със самолета-играчка, но този път сме толкова изморени, че пропускаме да направим фотосесия на Индийския океан, а той е все така неустоимо тюркоазен.
Снимки в материала: Магдалена Гигова
В рубриката "Еврика" представяме Никола Нинков, ученик в 11 клас в СМГ "П. Хилендарски" – носител на бронзов медал от международна олимпиада по химия в Саудитска Арабия през 2024. С Никола говорим как интересът му към химията започва с купуването на една книга. Как се подготвя за предстоящата олимпиада, какво включва подготовката и защо тя не е само..
С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко пъти е бил на различни фестивали в Индия и аз силно се развълнувах, понеже не съм ходила в щата Пенджаб. А от разни книжки знам, че името му идва от Петоречие – срещата на пет реки и там в зората..
Свидетелски, преизказни, съдържащи умозаключения или изразяващи съмнение глаголни форми – езикът ни разполага с тях, а използващите и възприемащите ги спонтанно ги избират или реагират във всекидневното общуване. Едно ново направление в лингвистиката – перцептуалната лингвистика – изследва начините на въздействие на определени глаголни форми върху..
В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...
Първи стъпки Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми..
На 17 април Иво Инджев ще представи новата си книга "Остродумия". И макар да беше поканен в "Мрежата", като добър познавач и анализатор на конфликтите в..
Село Меляне е на брега на река Огоста, в непосредствена близост до Лопушанския манастир. То е и родното място на художника и дърворезбар Чавдар Антов,..
С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg