Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Училище за пример“ събира своя втори випуск

Снимка: zaednovchas.bg

30 март е крайният срок за кандидатстване за втория випуск на програмата за професионално развитие „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“.

Какво представлява програмата, какви са резултатите от първото издание и кое е най-важното, за да стане едно училище „за пример“?

Темата коментира Нели Колева, директор “Стратегически партньорства“ във фондация “Заедно в час“:

“Днес наистина е последният краен срок за тази година, програмата продължава и догодина. “Училище за пример“ събира своя втори випуск. Едновременно с това обучение имаме контролна група от училища, които служат, за да имаме възможност да направим оценка на въздействието на програмата.“

“Програмата е уникална по своята същност за нашия контекст, защото тя изхожда от разбирането, че училищната промяна е толкова по-силна, когато се осъществява на училищно ниво, а не просто чрез промяна на метода на преподаване в една класна стая, в един клас или един предмет.“

“В училище в пълна сила важи старата поговорка, че една птичка пролет не прави. Всички учители се стремят да бъдат ефективни, разликата обаче в “Училище за пример“ е, че това се прави като екип. По този начин има възможност и за взаимно учене и обмяна на идеи.“


Какъв тип училища имат интерес към програмата?

“Наближаваме 100 кандидатури, което страшно много ни радва. Нямаме никакви ограничения по отношение на това какви училища да кандидатстват. Програмите са достатъчно гъвкави, за да отговорят на нуждите на всяко едно от тях, стига да бъдат държавни общински училища. И малки, и големи училища могат да намерят място в тази програма, както и такива, които са професионални, профилирани гимназии. Или пък само основни училища.“

“Сред 26-те училища, с които работим в момента, има представители на всички типове училища и почти всички региони на страната. Виждаме малко по-засилен интерес сред училищата, с които сме си партнирали и по другата ни програма, която е позната – “Нов път в преподаването“, която се занимава с индивидуална подкрепа на начинаещи учители, които сега навлизат в професията.“

Какви нужди имат училищата

“Най-общо казано, в момента училищата определят четири типа нужди. Споделят сериозен проблем да работят с ученици, които вкъщи не говорят български език. За тези училища е курсът – “Езиково подкрепящи училища“, който следва методика за преподаване и ефективна работа с деца билингви. Често училищата казват, че слагат на фокус предметите – математика, технологии и инженерни науки. За тях има курс, чийто дизайн отговаря на тази нужда. Слушаме много и за агресията в училище. Смятаме, че агресията е проявление на една фундаментална липса –  социално-емоционални умения. Затова е и курсът – “Социално-емоционално учене“. И разбира се, често пъти е много трудно учебната програма на училищните колективи, наред с преподаването на знания, да се интегрират и уменията за успех на ХХI в., затова има и такъв курс.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Лов на съчувствие

Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..

публикувано на 18.11.24 в 18:04
Ивайло Динев

Ивайло Динев: Твърде цинично гледаме на развитието на България след 1989 година

За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..

публикувано на 18.11.24 в 16:25

Кой ще ни даде пари?!

Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли.  В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..

публикувано на 18.11.24 в 16:10

Архивите са живи: След Берлинската стена – 35 години по-късно

Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години.   Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...

публикувано на 18.11.24 в 16:04

На гости в село Ковачица

Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..

публикувано на 18.11.24 в 15:20