Проф. Весела Цакова от Института по физикохимия към БАН е български учен, който се нарежда в престижната класация на Станфордския университет за най-добри учени в света. Тя завършва 9-а Френска езикова гимназия с отличен успех и златен медал. После следва във Физическия факултет на СУ, където се дипломира отново с отличен успех. Работи повече от 40 години в Института по физикохимия при БАН, където изминава пътя от специалист до професор и директор на Института.
Проф. Цакова е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“, първо в университета в Университета „Хайнрих Хайне” в Дюселдорф, а после в Техническия университет в Дрезден. Тя е автор и съавтор на около 100 публикации в елитни международни научни издания. Има над 2000 цитирания на научните ѝ трудове, повечето от чуждестранни автори.
В момента е координатор на разпределената научна инфраструктура ИНФРАМАТ, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Организира редица международни конференции в страната и в чужбина.
Била е гост-лектор в едни от най-престижните университети за приложни науки.
Проф. Весела Цакова е главен герой в “Нашият ден“
“Всичко тръгва от едно повече или по-малко случайно попадане в Института по физикохимия при БАН на етап, в който бях още дипломант, макар и във Факултета по физика. Това попадане, което изглеждаше случайно, се оказа, че предопредели моята професионална кариера.
Това е така, защото попаднах може би по случаен начин, но не на случайно място. Институтът по физикохимия е носител на една школа в научното познание – българската школа по физикохимия. И неслучайно в класацията на Станфордския университет за най-добри за най-добри учени в света, присъстват девет учени от този институт. Това е резултат на научната школа на един център на знанието, на една научна атмосфера, което е изключително важно за изграждането на елитни учени. Аз съм представител на третото, най-младото поколение, което присъства в класацията.
Спомням си с какво страхопочитание изкачвах за първи път стълбите на Института, те са едни широки стълби на сграда от 60-те години, и се чудех как ще пристъпя в кабинета на тогавашния директор. Тридесет и няколко години по-късно самата аз обитавах този кабинет и това беше за мен абсолютно неочаквано.“
Класацията на Станфордския университет
“Как попаднах в тази класация, е технически въпрос. Тук са обработени данни на повече от 6 млн. учени. Това са данни за техните публикации и цитирания. Направен е един комплексен анализ, като е използвана математическа формула, която е приложена към параметрите на всички тези над 6 и половина млн. учени от целия свят. Компютърът накрая ги е подредил и е получил класацията, в която присъстват немалко хора. Тези 2% са практически 160 хил. учени.
Въпросът е може би – защо. Бях изненадана, че съм в тези 2%. Мисля, че отговорът идва от това, че, тръгвайки от традицията, за която споменах, на българската физикохимична школа, която е главно в областта на теорията и разбирането за растежа на кристалите, аз стъпих в една по-различна област, свързана с получаването и характеризирането на полимерни материали, но едни много специални полимерни материали, които имат висока електрическа проводимост.
Откритието за тези материали беше направено през 1976 г., Нобеловата награда беше дадена едва през 2000 г. Аз започнах да се занимавам с тези материали през 90-те години. Стъпих в една тема, която беше нова, интересна и даваше широки възможности.“
Приложение
“Тези материали имат изключително широки приложения. От електрохромни дисплеи, като електронни елементи в гъвкава електроника, става дума за замяна на силициевата електроника с гъвкава. Областта, в която научните ми търсения най-вече попадат, е свързана със сензори за откриване на различни вещества, като например замърсители в околната среда, биоактивни вещества, които участват в човешкия метаболизъм, например глюкоза, пикочна киселина, витамини, като аскорбинова киселина, лекарствени средства – да кажем известният парацетамол, невротрансмитери като допамина. Оказаха се сравнително евтини и удобни за производство материали.
И точно на този фронт се развиха и изследванията, с които се занимавам в тези 30 години. От една страна, получаване и характеризиране на този тип материали, от друга, оценяване на възможността за тяхното прилагане в електрохимични сензори.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg