След като дадохме 10 млн. лева на продуцентите, за да разберем в какво биха ги вложили така, че да ни ги върнат и всички да сме на печалба, а след това предизвикахме каскадьорите да паднат правилно от коня, с който препускат през снимачната площадка, и звукарите да ни обяснят как се създава звуковата картина на българските филми, а операторите имаха за задача да ни разкрият как се изгражда визията на даден филм, спрямо неговата драматургия… В този епизод на „Кино с думи“ съвсем логично ви срещаме с тези, които дорисуват филма, когато всичко вече споменато се случи, а именно монтажистите – доц. Нина Алтъпармакова, Виктория Радославова и Бохос Топакбашиян.
„Изкуството на монтажа“ – опитваме се да разкрием тайната зад тази изкусна магия в близо 60 минути на Епизод 10 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Нина Алтъпармакова е е режисьор на монтажа на над 70 игрални и документални филми, много от които носители на награди, като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Азбука на надеждата”, „Омлет”, „Посоки“, „Възвишение“, „Ирина“, както и на предстоящите премиерни заглавия „Голата истина за група „Жигули“ и „Чамла“. Преподавател е в бакалавърската програма „Филмов и телевизионен монтаж“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 1999 г.
Виктория Радославова е режисьор по монтажа на филмите „Воевода“, „Христо“, „Събирач на трупове“, „Петя на моята Петя“, „Уроци по немски“ и „Януари“, преподавател в Сдружение „Творци“ и Нов български университет (НБУ) и съосновател и изпълнителен директор на Фондация „Чуй ме със сърцето“. Тя е режисьор по монтажа и на сериалите „Денят на бащата“, „Дяволското гърло“, „Дървото на живота“, „Столичани в повече“, „Скъпи наследници“, „Островът на сините птици“, „Съни Бийч“.
Бохос Топакбашиян е режисьор по монтажа на стотици музикални клипове, работил е по много телевизионни сериали и филми, сред които пълнометражните „Доза щастие“ и „Рая на Данте“, късометражните „Maika mi calling“, „Солвейг“, „Къщата“, „Батмобил“, „I don’t wanna grow up“, „Шшшт… Попей ми!“ и документалните „88 MHz“ и „Чувство за непоносимост“.
Финалният завършек по пътя на създаването на един филм е монтажът – той събира всички малки парченца от пъзела, за да се получи едно цяло и то да бъде емоционално въздействащо. Процесът е изключително отговорен, тъй като от него зависят положените усилия от целия екип. Той може да промени коренно начина на разказване и да подреди така епизодите, че да бъде изменен изцяло контекстът на заснетата действителност. За всички предизвикателства и вълнуващите моменти, които са имали в работата си досега, разказват в епизода режисьорите по монтажа Нина Алтъпармакова, Виктория Радославова и Бохос Топакбашиян.
И още: Дългият път на монтажа – събирането на всички елементи и събирането на всички процеси по създаването на един филм; Какво означава да си режисьор по монтажа; Монтажът като причина за промяна на първоначалната концепция в драматургията; Трябва ли да бъде следван строго сценарият при процеса на монтаж; Отношенията между режисьора и монтажиста – конфликтът на идеи; Спецификите в изграждането на структурата на игралния филм и сериала; Необходимостта от монтирането на различни като жанр и специфика проекти; Подходът на монтажистите към актьорската работа; Филмът „Между кадрите“, разказващ историята на монтажистката работа; Разликата между това да работиш с лента и изцяло дигитално; Любовта и отдадеността на монтажиста към неговата професия; Монтажът на терен.
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Художникът Олег Гочев посреща своята 70-годишнина с изложба в СБХ "Шипка" 6. Експозицията включва 47 творби, показвани в продължение на 30 години в Германия, Барселона, Констанц и Базел. Озаглавена е "Олег Гочев. Перспективата на времето (70-30) и може да бъде видяна в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 до 16 април ...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в предаванията на "Хумор и сатира". Направи ми впечатление с естествената си игра, с умението да покаже комизма във всяка ситуация, без да преиграва, а и пееше чудесно. В продължение на повече от пет..
Изложба с картини на Рембранд и Йожен Бурнанд се открива тази вечер в църквата "Сан Марчело ал Корсо" в Рим. Експозицията е озаглавена "Пътят на надеждата" и е посветена на Христовото Възкресение. Събитието се организира от държавния секретариат на Ватикана. В експозицията са включени картини, на които са изобразени различни сцени от..
Имерсивният театрален танцов спектакъл на Karakashyan & Artists, реализиран от режисьора и хореограф Коста Каракашян с финансовата подкрепа на Министерството на културата, е вдъхновен и създаден по мотиви на пиесата на Жан Кокто “Човешкият глас“. В него главната роля е поверена на талантливата Марчела-Василена, която представя края на една любов чрез..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg