Деляна Манева и паяжините, в които ни оплита дебютният ѝ роман „Шестият пръст“

„Достатъчно е да живеем и ще видим, че всеки ще има някаква болка, някаква травма“, казва Деляна Манева и продължава: „Не можем да се спасим от тези неща, защото дори да тръгнем по такъв европейски начин да ги психоанализираме, те пак ще останат част от нас. И не можем да ги забравим, и не трябва да ги забравяме“.

Деляна Манева е позната като художник в Киноцентъра, режисьор, сценарист и преподавател. Автор на номинираната за критически текст на наградите „Икар“ 2014 книга „Предизвиканото тяло“. Носител е и на националната награда за драматургия на името на Иван Радоев в съавторство с Алек Попов. Може би всичко това обяснява защо дебютният ѝ роман „Шестият пръст“ предизвика голям интерес – у литературните критици, писателите и най-вече у читателите. Той разказва за16-годишния Павел Роглев, който от малък живее в Германия и по всичко изглежда, че го очаква блестящо бъдеще. Но за да се отворят напълно всички врати на „Европа-та“ за него, той трябва само да се срещне с биологичния си баща, когото не помни някога да е срещал, и да уредят една чиста формалност – отказ от родителски права.

Книгата на Манева говори за сблъсъка и единството, за близката и далечна среща с реалността, в чиято паяжина се преплитат достойнство, но и унижение, презрение, но и съчувствието, любов, но и смърт. А най-доброто, което човек може да направи в комуникацията си с тази реалност, е да я гледа честно в очи.

Неслучайно за противопоставянето на чуждото и родното, Деляна Манева казва: „Всеки избира за себе си, но ако сме избрали да останем тук, все пак трябва да имаме някаква мотивация, да виждаме лошите неща, обаче да виждаме и хубавите, защото, ако видим само лошите, това не е такава стъпка да вървим напред, трябва да сме честни в тези неща“.

Авторката на „Шестият пръст“ смята литературата за една много условна медия, която предполага голяма свобода на въображението, а докато изгражда историята в дебютния си роман открива, че писането е колкото съзнателен процес, толкова и безсъзнателен, и това и харесва.

Ако търсите мнение за книгата, което да ви мотивира да я прочетете, можете да откриете не един или два хвалебствени коментара: „кратка, ритмична, осмислена и отлежала творба, която възвестява появата на нов талант на литературната сцена“; „изящен и дълбок роман в духа на творбите на Мирослав Пенков“; или както казва Радослав Парушев, „зад забавната лекота на „Шестият пръст“ стои сериозен писателски труд“.

Ако пък искате да чуете какво казва самата авторка за романа, чуйте звуковия файл. В него тя говори за корените, които не можем да изтръгнем, за сблъсъка с действителността и за възможностите, които колкото ни окриляват, толкова и ни възпират.