„Достатъчно е да живеем и ще видим, че всеки ще има някаква болка, някаква травма“, казва Деляна Манева и продължава: „Не можем да се спасим от тези неща, защото дори да тръгнем по такъв европейски начин да ги психоанализираме, те пак ще останат част от нас. И не можем да ги забравим, и не трябва да ги забравяме“.
Деляна Манева е позната като художник в Киноцентъра, режисьор, сценарист и преподавател. Автор на номинираната за критически текст на наградите „Икар“ 2014 книга „Предизвиканото тяло“. Носител е и на националната награда за драматургия на името на Иван Радоев в съавторство с Алек Попов. Може би всичко това обяснява защо дебютният ѝ роман „Шестият пръст“ предизвика голям интерес – у литературните критици, писателите и най-вече у читателите. Той разказва за16-годишния Павел Роглев, който от малък живее в Германия и по всичко изглежда, че го очаква блестящо бъдеще. Но за да се отворят напълно всички врати на „Европа-та“ за него, той трябва само да се срещне с биологичния си баща, когото не помни някога да е срещал, и да уредят една чиста формалност – отказ от родителски права.
Книгата на Манева говори за сблъсъка и единството, за близката и далечна среща с реалността, в чиято паяжина се преплитат достойнство, но и унижение, презрение, но и съчувствието, любов, но и смърт. А най-доброто, което човек може да направи в комуникацията си с тази реалност, е да я гледа честно в очи.
Неслучайно за противопоставянето на чуждото и родното, Деляна Манева казва: „Всеки избира за себе си, но ако сме избрали да останем тук, все пак трябва да имаме някаква мотивация, да виждаме лошите неща, обаче да виждаме и хубавите, защото, ако видим само лошите, това не е такава стъпка да вървим напред, трябва да сме честни в тези неща“.
Авторката на „Шестият пръст“ смята литературата за една много условна медия, която предполага голяма свобода на въображението, а докато изгражда историята в дебютния си роман открива, че писането е колкото съзнателен процес, толкова и безсъзнателен, и това и харесва.
Ако търсите мнение за книгата, което да ви мотивира да я прочетете, можете да откриете не един или два хвалебствени коментара: „кратка, ритмична, осмислена и отлежала творба, която възвестява появата на нов талант на литературната сцена“; „изящен и дълбок роман в духа на творбите на Мирослав Пенков“; или както казва Радослав Парушев, „зад забавната лекота на „Шестият пръст“ стои сериозен писателски труд“.
Ако пък искате да чуете какво казва самата авторка за романа, чуйте звуковия файл. В него тя говори за корените, които не можем да изтръгнем, за сблъсъка с действителността и за възможностите, които колкото ни окриляват, толкова и ни възпират.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg