Иван Яхнаджиев: Политиците трябва по-често да гледат какво рисуват нашите деца

На 31 март рожденик е един художник, който чувства в образите на въображението и създава, ражда въображение. Той е винаги усмихнат, излъчващ сила и младост.

Това е Иван Яхнаджиев, който сподели настроението на своя празник в “Нашият ден“:

“Чувствам се чудесно. Както каза един мой приятел Огнян Герджиков: “Добре, че станаха тези събития, да имам време да пиша“. Аз се радвам, че имам възможност да рисувам, защото няма къде да ходиш, какво да правиш, остава ти да работиш, да рисуваш вкъщи.

За разлика от музикантите и театъра ние, художниците, нямаме нужда от публика, която да идва да ни гледа. Това е самотен занаят, така че това е добре за мен, времето е добро.

Преди десет дни се върнах от Рим, там направих изложба в галерията на сина ми. Първо, няма хора, няма кой да дойде. Рим е толкова пуст, нищо не работи. Нито Колизеумът, нито музеят, нито кафетата – няма пици, няма нищо. Там е по-строго, отколкото тук. Сигурно ще чакаме времето, в което всичко това ще спре, за да можем да покажем какво правим и какво сме мислели през това време.

Работя с деца от Италианския лицей, италианският посланик, който си отиде преди два-три месеца, ни подари едни стар роял на 100 години, който не може да се използва повече. С децата го разглобихме на 10 парчета и ги инкрустирахме и изрисувахме с повече от 3000 химикалки, флумастери, моливи, всяка една част стана своеобразно произведение на изкуството. Остава да го композираме и да направим скулптора от частите, за да просвири по свой начин. Децата ми се обаждат непрекъснато – “Кога ще го направим, как ще бъде“.

Не знам как е по математика и по български, но децата много по-цветно рисуват отпреди. Те са най-неподатливи на внушения. 

Българското дете носи колорита в душата си, бабините черги, китениците, то е вродено в децата ни. Рисуват толкова колоритно и агресивно и искат да го правят, вероятно при другите предмети е по-трудно. Жадни са да променят света по едни свой начин. Така че от тях ще вземем нещо и може да научим.

Работата с децата много ми помага. И си мисля ние, като възрастни, и политиците трябва по-често да гледат това, което рисуват нашите деца. А те рисуват едни безкрайни слънчеви улици. Няма една картина, в която да има побой или наркотици, или някакви други сцени. Ако гледаш рисунките, ще си кажеш – “Господи, в какъв свят живеят тези деца“!?“

Снимки Анастас Джидров, БГНЕС и личен архив

Разговора можете да чуете от звуковия файл.