Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Чобанова: Проблемът е на ниво комуникация между отделните звена, а не на медицината като цяло

Медикаменти – *полипрагмазия – самолечение

Проф. Момеков: Когато има пълен достъп до здравното досие, лекарят, който предписва терапията, ще може да види с какво е лекуван пациентът

| обновено на 31.03.21 в 14:29
Снимка: БГНЕС

Прибягваме ли често до самолечение и колко опасно може да бъде то? Факт ли е прекомерната употреба на лекарства у нас? До какво може да доведе приемането на няколко лекарства едновременно? Съществува ли и у нас проблем с приема на опиоидни лекарства?

Темите коментира в “Нашият ден“ д-р Виктория Чобанова, общопрактикуващ лекар и председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари за София - област.

“По отношение на опиоидни лекарства, този проблем, мисля че не съществува. Дотолкова, доколкото при нас е много строга регулацията за изписване на опиоидни лекарства и те се прилагат само в определени случаи, като най-често се предоставят безплатно на хората, които са с онкологични заболявания. В този смисъл мисля, че употребата на опиоидни препарати у нас не е проблем. Не виждам в практиката си увеличение на тази употреба или на търсенето на тези препарати.“

Трета възраст

“Факт е, че хората с напредване на възрастта имат все повече и повече заболявания, които изискват все повече различни препарати. Факт е, че както медицината, така и фармацията напреднаха много. Няма как да повлияем тези болестни състояния и да поддържаме хората в добра компенсация, ако те не използват медикаменти. Средната продължителност на живота в последните 100 години може би се е увеличила с повече от 15 години, което е заради по-доброто развитие на медицината и на медикаментите, така че употребата на лекарства при хората в третата възраст по принцип е висока и няма как да стане по-ниска.

Проблемите при възрастните хора по принцип са свързани с това, че поради факта, че имат повече заболявания, на тях им се налага много често да влизат в болници, да бъдат консултирани от специалисти, като за съжаление в България, може би не само тук, всеки тесен специалист се опитва да повлияе максимално измененията, които касаят неговата специалност. По този начин се получава, че един човек, който е с хипертония, сърдечна, бъбречна недостатъчност, минавайки през трима специалисти, получава от всеки един по три-четири медикамента, които се счита длъжен да пие.

Същото се получава и след хоспитализация. Пациентите се изписват с набор медикаменти и някои от тях считат, че трябва да ги пият до живот, независимо че вече не са необходими. По тази причина е хубаво, че в България съществува системата за наблюдение на хроничните заболявания от общопрактикуващия лекар, който в България има достатъчна квалификация да управлява това лечение, тези състояния, така че хората да получат максимален ефект за това, което е необходимо, без да пият излишни медикаменти.“


Проблемът

“Пациентът не може сам да реши. Това не е нито негово право, нито негово задължение. Защото той няма необходимите познания за това. Правило в моята практика например е след всяка консултация пациентите да ми се обадят и да ми кажат какво се е случило и да видя медикаментите, които са изписани, и да преценим какви са ползите и рисковете от лечението. Защото понякога ми се е случвало двама различни специалисти да изписват два различни препарата от една и съща група, което в медицината не е правилно. Без да знае всеки от тях какво е изписал другият. Проблемът в нашата система е по-скоро на ниво комуникация между отделните звена на медицинската помощ, отколкото на ниво медицина като цяло.“

Самолечението

“Самолечението в България е широко разпространено не само между хората от третата възраст, но във всички възрастови групи, включително от ниво бебе. Въпреки написаните регулации – лекарства без лекарско предписание да не се издават без рецепта, масова практика е в аптеките да могат да бъдат закупени медикаменти, които изискват рецепта на лекар. Според мен трябва да се вземе някакво адекватно решение на държавно ниво, за да се намалят случаите на самолечение.“



Темите коментира в “Нашият ден“ и проф. Георги Момеков, преподавател в катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ при Фармацевтичния факултет на МУ, София.

“Несъмнено между предписващия някакво лекарство специалист и общопрактикуващия лекар трябва да има някаква форма на обратна връзка. Може би, когато в България има електронна здравна карта и имаме пълен достъп до здравното досие на един пациент, лекарите, които предписват терапията, ще могат бързо да видят с какво е лекуван пациентът и какви са му хроничните проблеми. Защото понякога в забързаното ежедневие няма време за т.нар. "лекарствена анамнеза". Понякога се оказва, че пациентът приема лекарства, които могат да решат част от проблема, заради който отива при пореден специалист.“

Нежелани лекарствени реакции

“Повечето проучвания за взаимодействие между медикаменти, когато говоря за същинско проучване, което дава на един човек две лекарства и следи какво става, се правят с две лекарства. Когато лекарствата станат повече от две вече има много проблеми, защото всичките лекарства си отиват от нашето тяло по два основни механизма, две магистрали – през бъбрека и през черния дроб. Когато всичко се случва с медикаменти, ще се получават тапи по тези магистрали. Отделен е въпросът, че пациентът невинаги приема лекарство, предписано от лекаря. Колкото повече са тези лекарства, толкова по-голяма е вероятността да се случват грешки.“

Изписване на много медикаменти – имаме ли проблем?

“Правилното разпределение зависи от предписанието на лекаря. Има случаи, в които част от медикаментите са налични на пазара и под формата на таблетки с контролирано освобождаване. Друга опция е някой път две-три таблетки да могат да бъдат събрани в една. Защото има комбинации, които позволяват да се намали това таблетно обременяване. Това е работа на лекаря, който ги предписва.

Неприятното в България е, че ние сме една немного здрава нация. Това до голяма степен е свързано с факта, че стигаме до лекар, когато вече е много късно. Даже не намирам всичките явления с много хапчета у нас за *полипрагмазия. Полипрагмазия би било, когато това е една наистина безразборна, нерационална употреба. Когато пациентът е развил усложнения заради това, че години наред не си е лекувал диабета и хипертонията, той ще се сдобива с повече таблетки.“


Хранителни добавки

“Проблем е, когато хората си купуват неща от интернет. Там може да имаме проблем с примеси. И дори в някои от добавките недобросъвестни производители слагат необявени химични субстанции, което прави нещата по-сложни. Хората, които приемат много лекарства, не казвам да не пият добавки, но трябва да са много внимателни и да не лежат на максимата – не ме питай, за да не те лъжа. Когато ходят на лекар, трябва да споделят всички неща, които правят, включително и хранителните добавки, защото някой път лекарят може да наложи запор.“

Интервютата можете да чуете от звуковите файлове.

*Полипрагмазия (polypragmasy – лат.) – Изписване на много медикаменти наведнъж. Прекомерен прием на лекарства. Смята се за неправилен подход в медицината. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15