XI издание на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев” – номинации

Приключи XI издание на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев” в Плевен. Над 60 автори участваха с нови пиеси, от които номинираните десет ще се борят за голямата награда.

Тазгодишните номинации са за: „Пет ключа към щастието” на Александра Вал, “Пожар” на Иван Димитров, “Виктория” на Йордан Славейков, “Трийсет и два такта” от Катя Димова, “Въздигане от синьо” на Николай Петков, “Три пълни обиколки на света” от Оля Стоянова, “Квартално хайку” от Павел Николаев, “Казвам се Матилда” от Сабина Стефанова, “Кратка пиеса за любов” от Стефан Кръстев, и десетата номинирана пиеса е “Едно и шест” на Тома Авджийски.

Голямата награда е в размер на 2000 лева. Очаква се да бъде връчена през месец май.

За номинираните пиеси и за пътя, който извървява един текст, за да стигне до театралната сцена, говори в “Артефир“ председателят на тазгодишното жури режисьорът Димитър Кабаков, директор на ДТ “Любомир Кабакчиев“ в Казанлък:

“Текстовете за театър са нещо по-специално, писането на текст за театър. То не се влияе дотолкова от конюнктурата на всекидневието ни. Когато човек се захваща с нещо подобно, първо, трябва да има необходимост да го направи. Второ, всеки таи в себе си надеждата, че нещото, което излива на белия лист, някой ден ще стигне до сцената, до публиката. Така че писането на подобен род текстове не е свързано с пандемията, не е свързано с начина на живот.

Журито беше в състав: Стефан Иванов, който е млад драматург и поет, работи в театър “Сфумато“ от доста години. Имаме двама актьори. Единият от тях е известно име от гледна точка на това, че много снима, самият той пише текстове за театър. Това е Ованес Торосян, който от миналата година е на щат в Плевенския театър. И единствената дама между нас, прекрасната Бориса Сарафова, която също е актриса в Плевенския театър. Така че се получи едно много приятно младо жури, на което аз бях председател.“

Отличените пиеси – срещна ли разногласие журито

“Нямахме проблеми по между си. Единственото нещо, което имаше значение, беше стойността  на текстовете. Всеки от нас направи свой списък, който си споделихме по между си. Оказа се, че от тези 10 заглавия, които вече са достояние на обществеността, шест от тях бяхме харесали всички. Останалите някои от нас бяха харесали, някои – не, но така или иначе в този списък влезнаха заглавия, които поне двама човека от нас са харесали и предложили да бъдат номинирани.“

Качества на текста, за да стигне до театрална сцена

“Много са качествата. Писането за театър е може би най-трудното нещо. Защото на пръв поглед сядаш и пишеш един диалог, само че не е толкова проблемно да създадеш диалог. Въпросът е този диалог да не е просто приказки между двама или повече хора, или пък да говори сам човек при моноспектаклите. А този диалог да съдържа в себе си действие. Второ, трябва да има развитие в това действие, което се представя на сцената.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.