Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

40 НДК – минало, бъдеще, настояще

| обновено на 02.04.21 в 11:11
НДК
Снимка: Ани Петрова

Националният дворец на културата бележи 40 години от своето създаване. 1981 е годината, когато се открива това пространство.

През 80-те години НДК се превръща в мечтаното средище за културни и обществени мероприятия на международно ниво. Започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуства. Дворецът предлага много модерни за времето си съоръжения. Предоставя пространства, приготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари и други събития.

Каква е равносметката за Двореца на културата за тези 40 години?

Темата коментира главният герой в “Нашият ден“ Борислав Велков, председател на Съвета на директорите в НДК:

Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК

“Бих искал да върна времето назад и да кажа, че точно на 31 март 1981 г. е открита Зала 1 на НДК. Отделните пространства на двореца са се откривали на отделни етапи. Празнуваме една легендарна история. Традиции, много от които са съхранени. А спокойствието днес, по време на пандемията, е по-скоро временно затишие и се надявам, че до няколко месеца не само НДК, но всички пространства за култура, всички конгресни центрове в България, в Европа и по света ще се върнат към нормалния си живот. 

Да, има значителни промени в нашата дейност, някои от тях може би ще останат като тенденции, но личните ми наблюдения и очаквания, базирани на опита ми, са, че по един или друг начин ще се възвърнем към нормализация.“

Миналото

Арх. Баров и целият екип, който е създал НДК, са били изключителни визионери. В онези години са подходили изключително модерно към съвременните тенденции за културни и конгресни центрове. Това визионерство е стигнало дотам, че към днешна дата НДК продължава да бъде най-добре проектираното интелигентно функционално съоръжение в България, но и в региона. НДК би могъл да бъде сравнен с много примери по света в тази посока.

В онези години е имало официален вестник на НДК, който се е издавал регулярно, докато е вървяло строителството. В последния брой определят НДК като едно “Величаво дело“. Имам спомен от заглавие, което ме впечатли. И това наистина е така, защото с построяването на Двореца всъщност се дава съвсем нов тласък и в културата в България, и не само в България, тъй като в този период е имало развитие и на нашите културни мисии извън страната. Това е била една цялостно свързана културна система.

От друга страна, се поставя начало на съвременната конгресна индустрия в България. В периода от 1981-1989, въпреки че сме били от другата страна на стената, са проведени няколко много значими световни изложения и форуми.

Технологиите за годините са били най-съвременните. Много от тях уникални, защото са създадени само за Националния дворец на културата. Голяма част от тях работят – и то безотказно. Любопитен факт е, че голяма част от функционалните системи в онези години не са произведени в социалистическия блок, а са използвани най-добрите технологии, които са съществували. В Зала 1 например цялото оборудване на звука е произведено от много голяма американска компания, която и до ден-днешен е лидер на пазара.“


Нужна ли е модернизация

“НДК е проектирано да издържи не 40, а сигурно 240 години. Всяко едно такова място изисква постоянна промяна. Тъй като това са съоръжения, създадени за хората, културата, бизнеса, което означава, че то трябва да следва нуждите на публиката и да се модернизира.“

Пандемията

“Постоянно сме в процес на актуализация и създаване на кризисни стратегии – краткосрочни, с визия за месеци, и за година-две. Нещо, проектирано с такъв мащаб, е трудно да оцелее с тези ограничения. Но се опитваме в целия този вакуум там, където е възможно, да съществуваме и да имаме дейност. Малките ни сценични пространства почти не са спирали работа, освен в моментите на пълни ограничения. Опитваме се да бъдем гъвкави, търсим нови възможности.

Идва епохата на хибридните събития. Конгресната индустрия откри дистанционното провеждане на събитията. Културната индустрия също откри за година дигиталните възможности. Трябва да се адаптираме към новата действителност. Много неща в конгресната и културната индустрия ще се променят и се промениха.“

Повече за програмата, свързана с 40-годишнината на НДК, можете да чуете от разговора в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40

Фестивалът Aerowaves и 20 години сцена "Дерида"

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..

публикувано на 23.11.24 в 09:35

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..

публикувано на 23.11.24 в 09:00

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50