На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година.
Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като тогава в Европа имаше консенсус за приемането на двете държави, които според тогавашното ръководство на Европа бяха изпълнили критериите за членство.
Европарламентът гласува за присъединяването на Румъния с 479 „за“, 93 „против“ и 71 „въздържали се“. България получи малко по-позитивен вот с 522 „за“, 70 „против“ и 69 „въздържали се“. Самият Договор бе подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Той бе ратифициран от всички страни-членки на Европейския съюз и влезе в сила на 1 януари 2007.
Всичко това мина с необходимия медиен шум, но… от днешна гледна точка трябва по-често да се питаме – справиха ли се българите с предизвикателството Европа или все още „кретат“ в ролята на вечно догонващи по-развитите страни. Според журналиста международник Владимир Йончев българите успяха да се справят с трудностите при постепенното и за нас, обикновените граждани, твърде бавно придвижване в европейските посоки. Дадохме немалко жертви, но… успяхме, казва колегата Йончев в "Нашият ден".
След тези добри думи за България от журналиста не е трудно да си дадем сметка, че каквото и да става днес, дори в пандемични условия – реално живеем малко по-добре… без да пренебрегваме някои негативни тенденции в развитието на Европа – като например тежката бюрокрация в действията, както и за възползването на българските управляващи и чиновници от тромавите евроструктури.
Чуйте повече в звуковия файл.
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт? Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..
Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg