Дипломацията като път за мир, наследство и благоденствие в свят, обхванат от кризи, войни и пандемия.
Темата коментира Георги Димов, дипломат от кариерата и бивш консул в Одрин. Той е главен герой в “Нашият ден“
“Не мога да си представя обратното на пътя на дипломацията, не мога и не искам да си представям. За съжаление нещата, които се случват у нас и около нас, наистина ни принуждават все по-често да се сещаме точно за нея.
В настоящата ситуация е трудно да степенувам кое е най-голямо дипломатическо предизвикателство за страната, но при всички случаи в момента виждаме каква е обстановката, най-общо казано, в Черно море. Не трябва да се подценяват нееднозначните връзки между Анкара и Брюксел. И не на последно място, това е самата динамика и тематиката на нашите двустранни отношения с югоизточната ни съседка.
Случаят “Диван гейт“, където се достигна до една доста скандална ситуация, след като двамата лидери от ЕС – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Еврокомисията – Урсула фон дер Лайен, се срещнаха с Ердоган. И беше унизена председателката на Еврокомисията, която номинално е със същия ранг като Шарл Мишел, но в нея е изпълнителната власт.
По важното, което трябва да се каже, е, че тази визита дойде след продължително замразяване на отношенията. След опита за военен преврат в Турция от 15 юли 2016 г. И особено след скандалния референдум за промяна на Конституцията през октомври 2017.
Анкара и лично Ердоган се сетиха за Европейския съюз точно сред изборите в САЩ на 3 ноември. Лично Ердоган започна да сипе декларации, че бъдещето на Турция е категорично в ЕС. Имаше едни такива заклинания, че флиртът с Москва никога не може да измести, да подмени връзките със САЩ и с НАТО. Само че през последните дни, последната седмица, освен “Диван гейт“ в Турция се случиха много интересни събития.
На 4 април 104 запасни турски адмирали излязоха с декларация, в която се обявяват категорично за това Турция да спазва спогодбата от Монтрьо от 1936 г. за регулиране на трафика през проливната зона за влизане в Черно море. Темата стана още по-актуална, понеже 10 от тези запасни адмирали бяха задържани и в продължение на осем дни бяха разпитвани и вчера освободени.“
Като консул в Одрин
“Преди да отида в Одрин, си бях поставил няколко задачи. Една от тях беше точно тази за възстановяването на нашето недвижимо културно историческо наследство. Което включва и два православни храма – Църквата “Св. Георги“ и втората Църква – “Св. равноапостоли Константин и Елена“. Следващото място беше Българското гробище в Одрин, което не е типично военно гробище. Но там има погребани доста наши войници по време на войните – 1913 г. И сградата на Реалната мъжка гимназия “Д-р Петър Берон“.
Най-труден беше процесът за двете църкви. Те, благодарение и на медиите, бяха запазени за поколенията. Ако трябва да се прави дипломатическа и политическа равносметка, покрай тези църкви всъщност в Одрин на два пъти пребиваваха български министър-председатели, което дотогава не се беше случвало.
Пак покрай тези две църкви и особено покрай първата – “Св. Георги“ – в нашата дипломатическа мисия за първи път влезе Вселенският патриарх Вартоломей и това ще остане в историята.“
Трудното в дипломацията
“Църквите са достойни за уважение, но те не са единственото занимание на един дипломат. Другото основно направление е указване на пълно съдействие на пребиваващите по различни поводи български граждани на територията на консулския окръг, който включва цяла Източна Тракия. Това са трите провинции – Одрин, Лозенград и Текирдаг. И особено на тези наши граждани, които са изпаднали в беда. А пък за условията на Одрин и на Тракия, която е погранична с нашата държава, може да се предполага, че има доста предпоставки български граждани да изпадат в рискови ситуации, на които трябва веднага да им се помогне.“
Разговора можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg