Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

77 години от откриването на Казанлъшката гробница

Снимка: Уикипедия

На 19 април през 1944 г случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип. Открита е от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение.

Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 м. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.

Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.

В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата – кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети, се смята, че е била ограбена още в древността.

Стенописи от куполното помещение в гробницата

Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

След пресяване на големия слой прах, натрупал се по пода на гробницата, са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четирдесет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка, златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

Радослав Петков, зам.-директор на Историческия музей “Искра“ в Казанлък разказва в “Нашият ден“ за историята и значението на това откритие:

“Гробницата е открита при изкоп за противосамолетно скривалище, окоп, в един от емблематичните за град Казанлък паркове – “Тюлбето“. Войници разкриват входа на гробницата, влизайки вътре, виждат едни прекрасни художествени изображения. Съобщават на директора на Историческия музей – Димитър Чорбаджийски – Чудомир, нашият виден художник и литератор.

Тя е един от най-важните регионални и национални паметници заради нейната история. След големите изследвания, които са направени след откритието на гробницата, тя е датирана от края на IV – началото на III в пр. н. е. в романтичната Розова долина в близост до античния град Севтополис. Отбелязва връх в развитието на елинистическото изкуство и представлява важен принос към изкуството на целия елинистически свят.

Най-голям интерес предизвикват стенописите на “Казанлъшката гробница“. Това са единствените запазени произведения на елинистическото изкуство от този тип, които са открити точно в същия вид, в който са били нарисувани и изпълнени.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марин Трошанов, Мария Мира Христова и Димитър Трошанов

Двамата братя и златната ябълка на успеха: Марин и Димитър Трошанови

Много са приказките за братята в българската и световната литература и всяка има сюжет и поука. Двамата братя Марин и Димитър Трошанови са добър тандем – не само в семейството, но и професионално. "Работим заедно по общи проекти и се подкрепяме във всяко едно начинание", казва Марин. А Димитър отсича, че са добър тандем. Родени са в Бургас,..

публикувано на 08.11.24 в 14:46

От Бристол до Розовата долина: Артистичният път на Джоана Брадшоу

В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът" – Кари Брадшоу. Но за разлика от съименичката си Джоана е родом от Бристол и заменя подредената Великобритания с малко живописно казанлъшко село, сгушено в Розовата долина. Джоана завършва..

публикувано на 08.11.24 в 12:02
Цветелина Терзийска

Вътрешен мир и арт: Пътят към баланса с Цветелина Терзийска

В рубриката "Разговорът" ви срещнахме с Цветелина Терзийска, организатор на артсъбития, тя разказва за вдъхновението, трудностите и смисъла на нейната работа, както и за изборите в живота, които правим от вътрешна потребност. Тя е организационен психолог, а преди това се е занимавала със счетоводство и финанси. Споделеното от нея разкрива дълбокото..

публикувано на 08.11.24 в 11:45

Как поливагусната теория променя разбирането ни за психиката

Във Военната академия "Г.С. Раковски" бе представена книгата "Нашият поливагусен свят" на проф. Стивън Порджъс, която поставя на преден план революционната поливагусна теория – едно от най-значимите нови постижения в областта на психологията и физиологията. Тази теория вече намира приложение в множество дисциплини и научни публикации, като..

публикувано на 08.11.24 в 10:53

"Берлинска седмица на науката" обсъжда бъдещето на продоволствената сигурност

От 7 до 9 ноември в Берлин се провежда престижната "Берлинска седмица на науката", събитие, което обединява учени и специалисти от различни области в търсене на иновационни решения за съвременните глобални предизвикателства. Журналистът Ася Чанева, включила се директно от немската столица, разкри подробности за актуалната програма и основните..

обновено на 08.11.24 в 10:03