90 години от рождението на проф. Здравко Йорданов

Виолончелистът, проф. Здравко Йорданов, е от поколението на онези български музиканти, за които времето и обстоятелствата отредиха да живеят и работят в родината си. Особено за него, брат на забележителния цигулар Любен Йорданов, който след успехите си през 50-те години на два конкурса „Кралица Елизабет“ става концертмайстор на Оркестъра на Монте Карло и след това на Оркестър дьо Пари, считано тогава за изменничество, което дамгосва всички близки роднини. За Здравко Йорданов е било ясно, че не би могъл да концертира извън България, да си избере друго място за професионална реализация.

Дали му е тежала тази предопределеност? Той неоспоримо доказва, че стига да иска, човек винаги може да опита да оползотвори всички възможности за изява на своя талант. И когато това става част от усилията за прогреса на националната музика, шансът да постигнеш най-високо ниво на удовлетвореност и значимост на това, което вършиш е много голяма. Името му се свързва днес с най-високи постижения в изпълнителското изкуство и във възпитанието на няколко поколения български челисти, които свирят във всички наши оркестри. Има и не малко пръснати по света.

Проф. Здравко Йорданов е този, който изгражда стабилно виолончеловата ни школа върху основите, положени от неговия учител проф. Константин Попов. Той се грижи действителната професионална взискателност да стане норма в класовете му и в целия път нататък на неговите ученици. Към това включва и интелектуалния процес в музицирането, което не остава на нивото на интуитивното, емоционално изживяване.

Като изпълнител Здравко Йорданов избира свой начин на изява, която дава много ценни плодове за музикалната ни култура. Още от 60-те години започва да свири само съвременна музика за виолончело, предимно от български композитори, като всички тези не малко произведения, написани за 20-ина години са вдъхновени от неговия изпълнителски почерк. От началото на 90-те години до края на преподаването му в Националната музикална академия в София проф. Здравко Йорданов успява да съчетае изпълнителските и преподавателските си старания със своя неповторим ансамбъл от 12 виолончели, студенти от неговия клас, които свирят заедно със своя професор предимно творби, създадени за тях от български композитори.

Когато се огледа целия музикантски път на проф. Здравко Йорданов може само да бъдем благодарни, че с личност от такъв мащаб е разполагала националната музикална култура.